Натискът върху Riksbank за затягане на паричната политика расте

Натискът върху гуверньора на централната банка на Швеция (Riksbank) Стефан Ингвес да затегне ултраразхлабената парична политика се увеличава. Причина за това е, че цените на енергията, които продължават да се покачват, и затегнатният пазар на труда сигнализират, че икономиката на страната започва да прегрява, пише Bloomberg.

Тези сигнали карат критиците в банката, както и извън нея, да призовават за оттегляне на стимулите. Протоколите от заседанието на банката, което се проведе по-рано този месец, показват как някои сред банкерите настояват за намаляване на притежаваните облигации в следващото тримесечие.

„След последното ни заседание инфлацията бе изненадващо висока, докато икономическите перспективи продължават да са силни. Следователно аргументите за една идея по-бързо намаляване на покупките на активи бяха подсилени“, каза заместник-гуверньорът на банката Мартин Флоден.

Ингвес и други двама зам.-гуверньори са били против това предложение, става ясно от протоколите, публикувани в понеделник. Опозицията срещу гълъбовия* подход на финансовата институция обаче не се ограничава единствено до нейното ръководство.

Според главния икономист в Nordea и добрепознат критик Анника Уинст Riksbank трябва да преосмисли своята позиция, тъй като заетостта е видимо над предпандемичните нива, а компаниите се затрудняват в това да наемат и задържат служители.

"Наближаваме две години на възстановяване и ако в тази ситуация удължаваш безсрочно политики, които се взимат в случай на криза, няма да е странно, че ще попаднеш в ситуация с изключително горещ пазар на труда“, смята Уинст, според която шведската икономика няма нужда от такава подкрепа, а „от точно обратното“.

Официалната статистика може да принуди Ингвес да промени хода на политиката си. Данните, публикувани миналата седмица, показаха, че инфлацията, без да се включва енергията, се е ускорила до най-високото си ниво от 2002 г., задминавайки значително прогнозите на централната банка.

Това е удар върху по-гълъбово настроените банкери, според които инфлационният натиск е умерен.

Поскъването на жилищата допринесе и за нарастване на опасенията, че закупуването на облигации, подкрепени с ипотеки, от Riksbank може допълнително да увеличи рисковете пред финансовата стабилност на страната.

Въпреки че гуверньорът на банката многократно е споменавал тази тема, той обикновено заявява, че справянето с недостатъците на пазара е работа на политиците, не на Riksbank. Според Уинст обаче централната банка трябва да поеме отговорност за високата задлъжнялост на домакинствата.

„Централната банка носи отговорност, ако види, че тази структура има пропуски. Да казваш, че някой друг трябва да поправи това, е като да си заровиш главата в пясъка“, коментира икономистът.

Освен това сред инвеститорите има и съмнения доколко банката ще успее да задържи основната си лихва без промяна до 2024 г., каквито са плановете ѝ към момента. Прогнозите са за почти две лихвени покачвания в размер на 25 базисни пункта през тази година.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.