Как гръцката криза удари местните технологични стартъпи

Първият удар за Александрос Николаидис идва, когато услугата за данни в Сан Франциско спира акаунта му, защото не си е платил. След това доставчикът на интернет му дава една седмица да си плати. Николаидис преговаря с друга американска компания, която хоства негови сървъри, да запази стартъпа му, докато банковите му сметки са замразени, пише Wall Street Journal.

"Сякаш всичко се разпада“, твърди Николаидис, който е напуснал работата си като консултант в PricewaterhouseCoopers преди две години, за да основе музикалната компания Tapely. През миналата година той е успял да набере 500 хил. евро финансиране от инвеститори. В понеделник той решава да затвори Tapely.

“Опитахме се да се опрем на нов продукт, но с последните развития, реших да не продължавам в тази среда“, коментира мъжът.

Дори и когато лидерите на еврозоната се споразумяха за отпускането на нов спасителен заем на Гърция, редица предизвикателства се разгърнаха пред стартъпите, които се появиха през последните години, подкрепяни с десетки милиони долари от чуждестранни инвеститори.

Банките в страната са затворени вече трета седмица, а прехвърлянето на пари от гръцки сметки в чуждестранни не е възможно. Рестрикциите излагат на риск крехките технологични компании, които разчитат на глобалната мрежа от електронни услуги, които пък изискват седмични или месечни плащания с кредитни карти.

За една нощ всичко се промени. Платеното присъствие във Facebook и Google се изпари. Доставките от Amazon спряха. Акаунтите в PayPal престанаха да работят. Предприемачите започнаха да се свързват с приятели, със семействата си и с инвеститори в чужбина, които да платят сметките на технологичните им компании.

Към този хаос беше добавено и очакването за орязване на банковите депозити от правителството. Ето защо през последните седмици много компании започнаха да плащат заплатите и разходите си месеци по-рано, за да изпразнят предварително уязвимите си банкови сметки, твърдят служители и собственици на компании.

"По-голяма част от компаниите се опитват да защитят операциите и оборотния си капитал“, твърди Харис Макриниотис, управляващ директор на Endeavor Greece, която инвестира в стартиращи компании. „От решаващо значение е да продължим да функционираме въпреки загубите, за да запазим правото да работим, когато икономиката се стабилизира и подобри“.

От 2010 г. насам броят на стартъпите в Гърция нараства двойно всяка година, а според Endeavor през миналата година са създадени около 300. Секторът все още е малък и мнозина са се установили в САЩ и Великобритания, в очакване на финансови проблеми в Гърция. Но технологичната сцена е светъл лъч за страната.

Qrator е социална мрежа за професионалисти, занимаващи се с творчество – артисти, писатели, създатели на дизайнерски велосипеди. Фирмата има свой административен офис в Лондон. Операциите и развитието на компанията са базирани в Атина и Ханя, където има изобилие от компютърни инженери, които не вземат скъпо за услугите си, твърди основателят на Qrator Николас Йоанидис.

През декември Qrator набра 830 хил. долара от инвеститори от САЩ и други страни. Тя нае 11 души в Гърция. През май започна внедряването си в Атина и планираше излизането си на чужди пазари. Но заради рестрикциите миналата седмица компанията не успя да плати сметките си, така че сървърите ѝ да продължат да работят, да има онлайн реклами и да отчита потребителското поведение в интернет.

„Един по един трябваше да се обаждаме и да молим за допълнително време, в което да открием други начини да си платим“, твърди Йоанидис.