Как коронавирусът промени научната работа в света?

Само малък пример за това „отваряне“ на медицинските среди може да бъде открита на сървърите на medRixv и bioRixv – два онлайн архива, които споделят академични проучвания преди те да са разгледани и публикувани в журнали. Архивите са засипани с изследвания на коронавируса от цял свят. Въпреки националистическия тон, зададен от китайския президент Си Дзинпин, китайските учени са допринесли за голяма част от проучванията, които са налични в този архив.

Макар че първоначално властите в азиатската страна скриха епидемията и я използваха за пропагандни цели в този период, китайските учени по много начини водят световните изследвания на коронавируса. Китайска лаборатория публикува първоначалния вирусен геном през януари – разкритие, което послужи за основа на тестовете по целия свят. А корените на някои от най-обещаващите клинични изпитвания днес могат да бъдат проследени до ранните китайски изследвания в областта.

Малко части от света бяха пощадени. Миналата година Джамал Ахмаджаде, епидемиолог от Urmia University в Иран, предупреди, че светът се нуждае от система за бързо предупреждение в отговор на друг коронавирус, известен като MERS. Никоя страна не е имунизирана срещу риска, написа той. В имейл от миналата седмица, когато Иран се сблъска с едно от най-сериозните огнища на коронавируса в света, той написа, че за да се победи вирусът, е нужно споделяне на информация между лаборатории и отвъд граници.

Дори учени, работещи в области извън инфекциозните болести, са привлечени в усилията за борба в момента. Доктор Пероне, който работи по клинично изпитване на лекарство в Италия, е специалист в онкологичната сфера. Той е замесен в сегашните дейности заради опита си с клинични проучвания в Националния раков институт в Неапол.

Доктор Пероне твърди, че коронавирусната пандемия може да направи медицинската наука много по-пъргава, дълго след като спешността отмине. Десет дни след подготовката за провеждане на проучването, обичайно тежкият процес на одобрение от правителството е завършен, а лекарите са започнали да набират пациенти, посочва той. „Това трябва да е урок за бъдещето“, коментира ученият.

Въпреки че Тръмп посещава американските фармацевтични гиганти, а компании като Pfizer и Johnson & Johnson обявиха, че работят по изследвания за ваксина срещу коронавируса, най-големите лекарствени компании се фокусират върху лекарства, които ще могат да продават след година в богатите страни, а не за кратки кризи в развиващия се свят. Проучванията за ваксини са смятани за недостатъчно изгодни.

Когато през 2014 г. ебола привлече вниманието на света, компаниите за лекарства, които се насочиха към създаване на ваксина, претърпяха големи загуби от инвестициите си. Първата ваксина, създадена от канадска правителствена лаборатория, а сега продавана от Merck, беше одобрена за продажба миналата година, дълго след отшумяването на епидемията.

„Разбира се, има хора, които се конкурират. Това е човешко състояние“, коментира доктор Яздан Язданпанах, директор инфекциозни болести в Inserm във Франция. „Това, което е важно, е да излезем с решение за всички. Начинът да го постигнем е като си сътрудничим“.