Дигитална дипломация: ЕС разкрива представителство в Силициевата долина

Сега Европа е изправена пред новите реалности

Отне известно време, докато това осъзнаване се утвърди, дори по-дълго време бе нужно на Европа, отколкото на САЩ. Но междувременно ЕС също е готов да се изправи пред новите геополитически реалности. Така нареченият неофициален документ на Европейската служба за външна дейност, който външните министри обсъдиха в Брюксел миналата седмица, е впечатляващо доказателство за това.

„Технологиите все повече оформят геополитиката и играят централна роля в конкуренцията за власт между различни модели на управление“, пишат дипломатите от ЕС. „Чуждестранните участници използват технологичното развитие, за да манипулират и да се намесват“. По този начин те заплашват „функционирането на нашите демокрации“, пишат дипломатите.

Документът на EAD не се страхува да споменава изрично Китай: „Китай превърна технологията в ключов елемент в стремежа си за глобално влияние“. Ето защо ЕС искал да се противопостави на това по-силно в бъдеще.

„Подходът на ЕС към цифровизацията - основан на отворените общества, икономическото и социалното овластяване на гражданите, върховенството на закона и основните права и свободи“ е „стратегическо предимство“. Те трябва да се използват „срещу авторитарни системи, които използват цифровите технологии като инструменти за социално наблюдение и потисничество“. 

Китай иска да се превърне в „кибер суперсила“

Държавният глава на Китай Си Дзинпин обяви целта да превърне Народната република в "кибер суперсила". За да направи това, той изгражда Държавата на наблюдението на бъдещето. Следите от данни, оставени от китайците в интернет, се събират и оценяват от агенциите за сигурност. Технологиите, като големи данни и изкуствен интелект (AI), помагат за усъвършенстването на контрола. Сред най-успешните компании в Китай са компаниите, които си сътрудничат тясно с държавния апарат: независимо дали Huawei, Hikvision или Cloudwalk.

Едно е ясно: конкуренцията за власт между държавите днес се води дори по-интензивно, отколкото в миналото, като се използват икономически средства, тъй като разходите за преки военни конфронтации станаха изключително високи. Но това, което отдавна се считаше за сигурност, вече не се приема за даденост: че по отношение на системното съперничество пазарните демокрации превъзхождат авторитарните режими.

Опитът от 20-ти век ни научи, че диктатурите са крехки и неефективни, но този структурен дефицит може да се обясни и с факта, че централизираният контрол върху икономиката и обществото просто не бе възможен с тогавашните технологии. С помощта на големите данни и изкуственият интелект обаче трендът вече може да се обърне, тъй като алгоритмите се нуждаят от данни.

Докато либералните демокрации съкращават тази цифрова суровина с правила за защита на данните, нищо не пречи на пълното дигитално следене на гражданите в диктатурите. „Основната пречка пред авторитарните режими през 20 век - желанието да се обединят цялата информация и сили на едно място - може да се превърне в тяхното решаващо предимство през 21 век“, твърди израелският историк Ювал Харари. Федералното министерство на външните работи на Германия пък предупреди в дигиталната си стратегия преди две години: „Технологиите, базирани на големи данни, интелигентните данни, изкуственият интелект и квантовите технологии, ще доведат до смяна на властта“.