Какъв е проблемът на японските мобилни телефони?

На пръв поглед японските мобилни телефони са мечта на всеки техноманиак – с тях може да се влиза в интернет, да се праща мейл, изпълняват ролята и на кредитни карти, бордни карти и дори смятат телесните мазнини.

И въпреки това трудно ще намерите човек в Чикаго или Лондон, който да използва японски телефон като Panasonic, Sharp или NEC. Въпреки годините на рекламни кампании в западните страни японските производители на мобилни устройства имат все още слабо присъствие отвъд границите на страната си.

„Япония има години преднина в много иновации. Но не е способна да развие бизнес от това”, казва Герхард Фасол, президент на токийската IT консултантска фирма Eurotechnology Japan, цитиран от New York Times.

Японците имат име за проблема си – синдромът Галапагос.

Японските мобилни телефони са като ендемичните видове, на които Чарлс Дарвин попада на островите Галапагос, обяснява Такеши Нацуно, преподавател в Токийския Кейо университет– развити до съвършенство, но коренно различни от техните родственици по света.

Тази година Нацуно, който разработи съвременно безжично устройство за интернет, наречено i-Mode, обобщи най-резонните мнения по въпроса как японските клетъчни телефони да влязат в употреба в световен мащаб.

Една от компаниите с международна известност в Страната на изгряващото слънце в мобилната индустрия е Sony Ericsson. Фирмата е базирана в Лондон и е съвместно предприятие между японския производител на електроника и шведската телекомуникационна компания. Въпреки позициите си на пазара Sony Ericsson не беше пощадена от големи загуби заради кризата. Делът й на пазара за първото тримесечие на 2009 година е едва 6,3% след финландската Nokia, Samsung Electronics и LG от Южна Корея и щатската Motorola.

Още по-изненадващ за липсата на възприемане на японските телефони е и фактът, че клетъчните устройства се представят първи във всяко нововъведение в индустрията – опцията за пращане на e-mail се появява още през 1999 година, камерата през 2000 година, трето поколение мрежови устройства през 2001 година, опция за пълен набор от възможности за сваляне на музика през 2002 година, електронно разплащане през 2004 и дигитална телевизия през 2005 година.

Японците имат 100 млн. потребители на подобрената, трета генерация смарт телефони, два пъти повече отколкото са потребителите в САЩ. Голяма част от японците разчитат повече на телефоните си, отколкото на персоналните компютри за достъп до интернет.

Всъщност японските производители смятаха, че са се позиционирали доминиращо на пазара за дигитални устройства заради революционните си иновации, но подобренията им се оказаха прекалено умни. Индустрията се обърна надолу. През 90-те мобилните компании поставиха стандарти за второ поколение мрежови устройства, което не беше възприето никъде другаде. Нововъведенията подхраниха пазара и задоволиха изискванията на потребителите, но същевременно откъснаха японските устройства от останалия свят.

Тогава последва нова стратегия на японците – трето поколение функции през 2001 година. Останалият свят обаче отказа да ползва новата технология под предлог, че е прекалено развита и усъвършенствана за техните пазари.

Бързото разрастване на японския пазар на мобилни устройства през 90-те хвърли прах в очите на производителите и те се задоволиха с печалбите си на вътрешния пазар. С настъпването на кризата обаче пазарът се свива с бързи темпове и на преден план изниква необходимостта от развиване на нови пазари и излизане на външни такива. В Япония има осем производителя на мобилни телефони, които, ако не съумеят да се позиционират на външните пазари, ще трябва да се задоволят с пазар, който тази година се очаква да се свие до по-малко от 30 млн. броя устройства.

Няколко японски компании, включително NEC, са се насочили към външни пазари въпреки претърпените неуспехи на интернационалната си кампания през 2006 година. Panasonic, Sharp, Toshiba и Fujitsu също планират подобни излизания на външните пазари.

„Състоянието на пазара сега е такова, че японските компании или трябва да излязат на външните пазари, или да преустановят бизнеса си”, казва Кенши Тазаки, мениджър и вицепрезидент в консултантската фирма Gartner Japan. Недостатък на мобилните устройства е и липсата на синхронизация на данни с компютър, каквато имат iPhone и други смарт телефони.

Поради факта, че всеки модел е проектиран така, че да е удобен за потребителите, подобряването на моделите ще отнеме доста време и ще оскъпи продуктите, казва Тецузо Мацумото, главен изпълнителен вицепрезидент на Softbank Mobile, една от основните търговски компании за мобилни устройства.

Като препоръка Нацуно обобщава, че синдромът Галапагос може да се преодолее със серия от мерки, включително японските фирми да се фокусират повече върху софтуера и да са по-активни в наемането на специалисти от други страни, а търговците да проучат чуждите пазари и да предлагат продукти, които да задоволяват потребностите на Запада.