Въздействието на изкуствения интелект - 2 пъти по-голямо от това на интернет

​

Световноизвестният футурист Крисчън Кром ще бъде специален гост на международната конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT на 3 юни в София. Той е опитен технологичен предприемач, фокусиращ се върху експоненциалните технологии и подривните иновации. Автор е на бестселъра Humanification – Go Digital, Stay Human. През последните години е презентирал пред повече от 250 водещи световни организации на 5 континента, в 36 различни страни и пред повече от 500 000 души. 

Г-н Кром, вие сте експерт по въздействието на подривните технологии. Въз основа на вашия опит споделете с нас коя е технологията с най-голямо въздействие досега?

Несъмнено Изкуственият интелект (AI), това е „вълната”, на която сме се качили в момента. Тя е съвсем в началото си, но вече оказва влияние върху всичко, което правим. Например роботите – в началото трябваше да програмираме всяка тяхна реплика, всяко движение, а сега те могат да се учат сами. Безпилотни автомобили, самоуправляващи се дронове, дронове за доставка, всичко е възможно с използването на AI. И така, представете си колко голямо е въздействието на интернет през последните двадесет години. Сега го удвоете. Толкова мащабно ще е приложението на изкуствения интелект върху развитието на човечеството.  

Смятате ли, че Европа ще настигне САЩ и Китай по отношение на разработването и внедряването на свои собствени технологии, иновации и т.н.?

По-скоро не мисля, че ще се случи… Когато става дума за изкуствен интелект, Китай е светлинни години напред, вече е AI суперсила. САЩ също са много добри в това, много технологични компании са базирани там. Но също така си мисля, че някъде по средата, има роля и за Европа. Така например в Китай AI се ползва от правителството, например за софтуер за разпознаване на лица и системи за проверка за сигурност. В САЩ изкуственият интелект се ползва за корпоративни цели, т.е. най-вече за правене на пари. Мисля, че в Европа можем да намерим място някъде между двете –да използваме AI в полза на човечеството, за да направим човечеството по-добро и светът по-добър за човечеството. В ЕС вече се забелязва фокусиране към AI, ориентирано към човека и технологиите. Няма да сме първите, но ще го направим, както трябва. Подобно на Apple, които не бяха първите, създали смартфона, но го направиха правилно, хуманизираха го и го направиха интуитивен. И това, надявам се, ще бъде ролята на Европа. Ето защо трябва да инвестираме сериозно в технологиите за изкуствен интелект, защото изоставаме няколко години от Китай и САЩ.

Вие сте автор на бестселъра Humanification - Go Digital, Stay Human. Какво означава тази дума според вас?

Хуманификацията прави технологичните процеси и организации по-човечни. Основният момент е как да използваме технологията по целенасочен начин, за да служи на нас, човешките същества. Не става дума за капитализъм или мощни правителства, а за овластяване на индивиди и обединяването им в една голяма група като един организъм, както клетките в тялото. Хуманификацията всъщност дава възможност на всеки индивид да се съсредоточи върху целта си. Технологиите ще стават експоненциално мощни през следващите 5-10 години. Така че трябва да приемем технологията, но трябва да я използваме по много човешки начин, в противен случай може да се получи много негативен ефект за обществото. Виждаме как постепенно преминаваме от централизирани към децентрализирани организации, например с използването на криптовалутите.

Какви умения ще са необходими в бъдеще и кои ще останат в миналото?

80% от нашата икономика се основават на твърди умения и повтарящи се задачи. Тези процеси могат да бъдат много лесно автоматизирани от AI и роботиката, и това ще се случи много по-рано от очакваното. Уменията, които не могат да бъдат автоматизирани, ще повишат стойността си, това са меките човешки умения – състрадание, гъвкавост, съпричастност, емоционалност, креативност. Всички тези неща, с които сме родени, ще са необходими в икономиката на бъдещето. В момента обучаваме огромна група от млади хора за нещо, което вече не съществува. Трябва да ги обучаваме да развиват меките си умения – например емоционална интелигентност и как да водиш диалог с някого. В презентацията ми на 3 юни ще се съсредоточа върху това – уменията, които ще са необходими, за да останем адекватни на времето си.

Ако това, което казвате, е вярно, не значи ли, че много хора в бъдеще ще загубят работата си? 

Мисля, че ще имаме огромна хуманитарна криза през следващите 5 до 10 години. Наричат ​​го „Голямото зануляване“. То ще има огромно въздействие, защото повечето хора се идентифицират с работата си. Когато една машина може да  направи нещо много по-бързо, много по-добре и много по-евтино от нас, каква е нашата стойност? Това е въпросът, който ще си задаваме все по-често. 

Мисля, че трябва да се превъзпитаме, за да се съсредоточим върху усвояването на нови умения, преди да е станало твърде късно. В противен случай ще имаме социална криза и ще се чувстваме безцелни. И тя вече е на прага си. Вече се провеждат протести, много хора не са съгласни с правителствата и мисля, че тази вълна на автоматизация ще предизвика още повече хаос. Много е важно да се съсредоточим върху преквалифицирането на хората, работещи в големи организации, преди те да станат ненужни. Наистина съм изненадан от скоростта на развитие, върви много по-бързо от предвиденото.

Какво ви запали по това, което правите? Бил сте лектор на стотици събития по света, какво можем да очакваме да чуем от вас на SEE ITS Summit 2022 в София на 3 юни?

Аз съм запален по бъдещето, защото смятам, че там са налични всякакви възможности. Можем да създадем бъдеще, което е много хубаво и светло, но също така можем да създадем бъдеще, което е много лошо. Бих искал да създам по-добро и светло бъдеще за себе си и децата си.

Презентацията ми на 3 юни ще очертае паралела между биологията, клетките, живите организми и начина на развитие на организациите. Ние следваме един и същ еволюционен модел и затова съм толкова развълнуван от бъдещето. Щастлив съм да споделя знанията си и наблюденията ми за предстоящата„вълна“ на въздействие на изкуствения интелект с българската публика.