България ще иска 1,7 млрд. лв. повече за регионално развитие до 2020 г.

През следващия програмен период (2014-2020) за регионално развитие държавата ни ще настоява да получи с близо 1,7 млрд. лв. повече от Европейския съюз, отколкото са заделени през текущия програмен период.

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на своя лекция, в която представи приоритетите на новата оперативна програма за регионално развитие „Региони в растеж“ в периода 2014-2020 г., предаде БТА.

През настоящия програмен период страната ни успя да усвои 3,131 млрд. лв. по ОП "Регионално развитие". Сега плановете на ресорното министерство са тази сума да достигне малко над 4,7 млрд. лв., заяви Павлова.

Регионалният министър посочи, че фокус в усвояването на средствата по програмата ще бъдат осемте големи града в страната, както и други по-големи населени места и така общият им брой ще е 67. Тя обясни, че всички те вече могат да предоставят своите идейни проекти, с които да кандидатстват за финансиране.

В тази връзка Павлова посочи, че до края на юли тази година общините трябва да са готови с проекти за градско развитие, за да може да бъдат одобрени възможно най-бързо и от началото на 2014 г. да стартира изпълнението им.

Най-важният приоритет, за който ще бъдат дадени 62% от бюджета на програмата, ще бъде градското развитие - енергийна ефективност, градски транспорт, паркове и цялостна инфраструктура. Тя добави, че сред плановете на кабинета са определена част от средствата да бъдат инвестирани и в туристическа инфраструктура.

Все пак Павлова не скри, че най-голям дял от средствата по ОП "Региони в растеж" най-вероятно ще бъдат предвидени за София. „Основният фокус на ОП „Региони в растеж” отново ще бъде столицата и връзката и с другите големи градове в страната. Градовете са наши, затова всички трябва да продължим да работим и да изградим рамката, политиката и дългосрочната визия за това как да променим облика на нашите градове“, коментира още тя.

Като основен минус министърът посочи, че досега не е имало добър синхрон между програмите и тяхното изпълнение, тъй като са били водени от различните администрации. По нейни думи новият програмен период ще се отличава именно с интегрирани проекти, в които ще бъдат обединени цялата подземна и надземна инфраструктура.

„Правим кръстосано финансиране на различните проекти – в училищата например се дават пари за ремонт по една оперативна програма, а за обучение на персонала по друга“, аргументира се Павлова.