Започнаха дебатите по Стратегическия план на България за новата ОСП

Започнаха дебатите по Стратегическия план, чрез който България ще прилага европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) в периода 2023-2027 г. Това съобщи земеделското министерство, което организира срещите със  заинтересованите страни.

Структура на земеделските стопанства

На проведеното заседание бе представен анализ за структурата на земеделските стопанства в България.

Броят на фермите в България, отговарящи на критериите от Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., е 132 400, показват предварителните данни. При 33% от стопанствата използваната земеделска площ е между 1 и 5 хектара, при 15 на сто е от 5 до 10 ха, а при 30% е между 10 и 50 ха. Стопаните с над 1000 ха са 1% от общия им брой.

Общо стопанствата с до 10 ха са 50 на сто, но те обработват 3% от общата използваема земеделска площ. Около 9% от стопанствата с 50 ха и повече земеделска земя стопанисват 85% от използваната площ. Техният брой се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г. Анализът за миналата година сочи, че намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голямо е спадът на стопанствата, обработващи до 1 хектар. 

Разпределението на фермите на територията на страната е неравномерно, като по-нисък е броят в по-слабо развитите икономически и планински райони. Анализът на говедовъдните ферми на база на данните от Кампания 2019 показва, че 80% от стопанствата отглеждат до 50 броя животни. В тази категория стопанства се отглеждат общо 44 на сто от говедата, а 40 на сто от животните се отглеждат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18%. Останалите 10 на сто от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда, а над 500 говеда отглеждат едва 0,2% от стопанствата с 5,5% от животните.

Проучването сочи още осезаемо намаление на годишните работни единици в сектор „Земеделие“, като само за последните десет години намалението е с 56%. Спадът се дължи както на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд, така и на промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им.

Най-голямо е понижението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66% от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50% от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост.

Едва за 30 на сто от заетите в сектора на земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората основно, занимаващи се със земеделие, също са намалели с над 80%.

Този анализ е допълващ към SWOT анализа, разработен преди началото на работата по Стратегическия план.

Причината за използването на този подход е изискването 10% преразпределяне на директните плащания към малки стопанства. Той ще се използва за целите на директните плащания.

„Благодарение на анализа за първи път имаме структура на стопанствата, която дава и конструкцията на цялото земеделие“, коментира заместник-министър Явор Гечев. 

Сектор "Пчеларство"

В рамките на заседанието бяха дискутирани интервенциите за сектор „Пчеларство“. Представителите на бранша откроиха необходимостта да бъде разработена  целенасочена стратегия за сектора. Заместник-министър Георги Събев посочи, че има готовност за организиране на тематична работна група с широк кръг експерти.

Лозаро-винарският сектор

Участниците в работната група бяха запознати и с анализ на лозаро-винарския сектор и интервенции насочени за него. 

През 2019 г. регистрираните винопроизводители са 282, а през 2020 г. – 311, което показва, че интересът към сектора нараства ежегодно, макар и бавно. В кризисната 2020 година в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6% по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30% по-малко от преработеното през 2015 година.

Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение на негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1 668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст.

По време на дискусията стана ясно, че продължава работата по стратегията за сектора. Явор Гечев уточни, че все още се очакват предложения на бранша и увери, че документът ще бъде довършен, когато по текстовете има съгласие от всички.

Работната група разгледа и интервенции за секторите „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и млечни продукти“ и биологично земеделие.