Социалните недомислици на 2010 г.

Изтичащата 2010 г. беше доста слаба за тежките социални проблеми, които кризата задълбочи и които имат приоритет за всеки от нас. Равносметката за действията на правителството в социалната сфера показва, че по нито един показател от социално-икономическата политика не са постигнати задоволителни резултати, а взетите мерки могат да се определят дори като антисоциални.

Тази година управляващите не показаха с действията си, че са в състояние да овладеят сериозни социални проблеми, които икономическата криза изостри още повече. Правителството остана безсилно към изключително високите нива на безработицата, към все по-свиващото се потребление, постоянно покачващите се цени на стоки и услуги, междувременно замрази минималната работна заплата и пенсиите, подходи рестриктивно към социалните помощи и придобивки по различни пера.

Безработицата продължава да бъде най-големият бич

През 2010 г. безработицата беше най-същественият проблем, който удари българите и продължава да бъде тежко бреме за значителна част от населението. Перспективите за пазара на труда през 2011 г. не са положителни, тъй като повечето експерти смятат, че безработицата у нас ще продължава да бъде висока и ще е най-важният проблем за обществото.

Въпреки че през последните няколко месеца социалното министерство се похвали с понижаване на безработицата, която официално е малко под 10%, тя реално е около 16 на сто, като се имат предвид нерегистрираните в бюрата по труда и сивият сектор.

Минималната работна заплата

По отношение на минималната работна заплата правителството също отбеляза черна точка. Социалният министър Тотю Младенов и синдикатите се опитаха да прокарат идеята за увеличаване на минималното възнаграждение от 240 лв. на 270 лв., но Министерството на финансите пресече това намерение с мотива, че подобно увеличение не е залегнало в първоначалния вариант на бюджетната рамка за 2011 г. Обещанията на правителството са за увеличение през юли 2011 г.

Липсващата пенсионна реформа

Скандално преминаха дебатите за пенсионната реформа и одобрението на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), които президентът Първанов одобри с много условия преди дни.

Истината е, че промените в КСО, които прие кабинетът „Борисов“, са срещу интересите на някои категории граждани и ощетяват други.

Заради новите правила за пенсиониране работещите първа и втора категория труд при тежки условия ще пострадат, защото новоотпусканите от началото на годината пенсии ще бъдат значително по-ниски от тези на пенсиониралите се при същите условия, но до края на тази година.

Ще бъдат засегнати и голяма част от безработните, защото таванът на обезщетенията за безработица няма да отпадне от началото на 2011 г. и хората ще получават значително по-ниски обезщетения, отколкото сега.

Промените в условията за стаж и възраст за придобиване право на пенсия бяха обект на ожесточени дебати, станаха и повод за протести, за недоволство от страна на синдикати и работодатели. В крайна сметка се стигна до подписването на споразумение, което на думи удовлетворява социалните партньори.

Окончателните промени предвиждат увеличаване на стажа за работещите при трета категория труд от 1 януари 2012 г. с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете през 2020 г. От 1 януари 2021 г. ще нараства и възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца до достигане на възраст 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година.

Също така спорен въпрос беше вдигането на осигурителната вноска с 1,8 процентни пункта от началото на 2011 г. Срещу това предложение възразиха работодателите, които започнаха да кроят планове за намаляване на заплатите, съкращаване на служители и други рестриктивни мерки. Това решение на правителството остана като поредната мярка с единствено фискален ефект.

Голям минус в провежданата пенсионна реформа е отпадането на т. нар. точкова система за пенсиониране от началото на 2011 г. С това решение се ощетяват хиляди работещи, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент управляващите ги задължават да работят още години наред или да си откупят на висока цена стажа и пенсията. Според изчисленията на синдикатите това ще затрудни пенсионирането на 10-15 хиляди души.

Въпросът с повишаването размера на пенсиите правителството отлага далеч във времето и тежестта на разходите се прехвърля на следващи правителства.

Национализацията на частните пенсионни фондове

Едно от най-скандалните решения на правителството през годината, свързано с пенсионната реформа, беше национализацията на активи на частните пенсионни фондове. Стана ясно, че 100 милиона лева от индивидуалните партиди на хората във фондовете ще се прехвърлят в Националния осигурителен институт, който ще изплаща ранните пенсии за работещите при първа и втора категория труд до края на 2014 г.

Чуха се различни мнения за това какво всъщност се случва с прехвърлянето на професионалните фондове към НОИ - дали това е кражба, национализация или посегателство върху частната собственост.

Това решение на правителството беше разкритикувано като частично и временно - до края на 2014 г., което не решава, а прехвърля проблемите на следващо управление и задълбочава недостатъците на пенсионния модел у нас.

По взетите мерки от правителството в социалната сфера личи, че управляващите имат един основен приоритет – и той не е социалното благополучие на нацията, а провеждането на временни политики с фискален ефект, които отлагат съществените проблеми за следващи правителства и поколения.