Обмислят регламент да ограничи субсидиите за агросекторите със свръхпечалба

Обмисля се регламент, според който да бъдат ограничени субсидиите за земеделските сектори, реализиращи свръхпечалба. Това казаха министрите на земеделието Мирослав Найденов и на финансите Симеон Дянков. Те трябваше да се срещнат днес с протестиращите в 20 области на страната зърнопроизводители, но срещата се е провалила, заяви Найденов.

Днес зърнопроизводителите са поискали да разговарят с премиера Бойко Борисов, а не само с Найденов и Дянков. Срещата се е провалила, тъй като е необходимо да стигнем до предварително споразумение, преди да ходим при министър-председателя, обясни земеделският министър. Според него само 20% от зърнопроизводителите не са си получили субсидиите, включително и заради данъчни задължения.

Заради плащане на средства за площ под натиск България е санкционирана за 2007 и 2008 г. и ако това продължи, рискуваме евросубсидиите, допълни Найденов.

Цената на хляба в България трябва да падне, защото през последния месец цените на пшеницата на международния пазар намаляха доста силно - със сто лева на тон, каза Дянков. "След като отиват милиарди в земеделието, питаме какво се случва с цените на хранителните продукти“, попита и земеделският министър.

„Трябва да говорим в бъдеще за заплащанията, за да са справедливи спрямо всички – и за животновъдите, и за производителите на зеленчуци и на рози. И също да има регламент какво става, когато в някои сектори има свръхпечалби в определена година, както 2010 г. в зърнопроизводството“, заяви финансовият министър.

На въпрос какво разбира под свръхпечалба, Мирослав Найденов обясни, че минималната цена на тон пшеница в ЕС е 200 лв. на тон и ако се падне под това ниво, се прави интервенция. Когато реализираш пшеницата на 500 – 550 лв./тон, това е свръхпечалба, посочи Найденов. Той коментира, че субсидиите за зърно са били за сметка на средствата за животновъдите и зеленчукопроизводителите.

Дянков поясни, че при свръхпечалба на определен сектор, която е обусловена от обстановката на международните пазари, трябва да има регламент до колко може да плащат субсидии от държавата и ЕС (плащанията за площ са определена сума, една част от която идва от европейския, а друга – от държавния бюджет). „Не може само зърнопроизводителите да получават от държавата. Това оттук нататък няма да е така“, каза още Дянков.

Немалко фирми от агросектора получават 8-цифрени суми – някои получават стотици хиляди, други милиони, а трети – десетки милиони субсидии, заяви Найденов на въпрос коя е фирмата „октопод” в агросектора, която ще получи лъвския пай от субсидиите, както е заявил днес лидерът на ДСБ Иван Костов. Земеделският министър посочи, че 3,4% от фирмите в сектора усвояват близо 80% от плащанията за площ, които са основната причина за днешните протести.

По отношение на подготвяните стандарти за хляба Найденов упрекна зърнопроизводителите, че произвеждат фуражна пшеница, която е некачествена.