Половината от българските фирми са с над 50% просрочени вземания

Повече от половината фирми у нас имат над 50% просрочени вземания, като плащанията се забавят от месец докъм две години. Това сочи национално изследване, проведено по поръчка на Института за икономически изследвания при БАН, съобщаяват от института.

Анкетирани са 3 000 домакинства и 1 000 предприятия с 15 отделни групи въпроси за общото икономическо състояние в страната, данъчната тежест, конкурентоспособността и др.

„Делът на просрочените вземания сред малките предприятия е от 50 до 90 на сто, което се отразява изключително зле на тяхната ликвидност“, твърди Галя Тасева, докторант на Института за икономически изследвания при БАН.

Общо за страната над 60% от фирмите имат повече от 10 на сто просрочени вземания, като средно 5,25% от тях ги отписват, сочат още резултатите от изследването.

Основните причини за междуфирмената задлъжнялост са недостигът на пари сред длъжниците, които трудно събират и собствените си вземания, както и липсата на алтернативни източници на финансиране, недобре работещите законови механизми за защита на кредиторите и стремежът към продажби, независимо от риска, става ясно от анализа на получените резултати.

"Фирмите се въздържат да събират вземанията си, защото това е дълъг процес с високи разходи и ниска възвращаемост", смята Тасева. Според нея обаче това води до верижна реакция на междуфирмената задлъжнялост – съкращаване на работни места, свиване на потреблението и като цяло - по-малко приходи в бюджета. 

В частта „Данъчна политика” са анкетирани както граждани, така и фирми, като общо и двете групи не одобряват въвеждането на плоския данък. Над 60 на сто от домакинствата са на мнение, че трябва да се върнем към предишното прогресивно облагане на доходите на физическите лица, защото за ниско платените то е по-справедливо. В същото време 66,6 на сто от хората одобряват възможността за увеличаване дела на екологичните данъци за сметка на по-ниската данъчна тежест върху труда, показва проучването.

Най-голямата бариера пред бизнеса у нас са трудностите при възстановяване на данъчния кредит и различията в прага за регистрация по ДДС, сочи още изследването. Първата пречка се отчита от 54% от проучените фирми, втората – от 22 на сто.

Като цяло бизнесът смята, че премахването на различията при косвените данъци в ЕС ще насърчи контактите им с партньори от други страни-членки, каза докторантът Нели Попова. От друга страна, прехвърлянето на тежестта върху хората със средни и ниски доходи заради по-високите косвени данъци и липсата на прогресивност на подоходното облагане, си остава един от основните рискове на данъчната политика у нас, смята тя.

Проектът на Института за икономически изследвания при БАН се реализира по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Той е в подкрепа на докторанти и млади учени на стойност 398 хил. лв.