Корекция в реимбурсирането на лекарства за социално значими болести предлагат икономисти

Поетапно повишаване на процента на реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса за лекарства (НЗОК) на лекарствените продукти, касаещи лечението на сърдечно и мозъчно-съдови заболявания. Това предлагат от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). В момента този процент е едва около 30 на сто, а тези болести са една от водещите причини както за смъртност в страната.

Здравният икономист Аркади Шаркови и макроикономистът Стоян Панчев представиха анализ, който е мотивиран от проблема с непрекъснатото увеличение на разходите за медикаменти на НЗОК и нуждата от оптимизация при разходването на средствата по това перо.

Според авторите на анализа предлаганите конкретни промени ще подобрят достъпа на пациентите до терапия и ще намалят публичните и домакински разходи за медикаменти. Известно е, че в момента пациентите доплаща голям процент от джоба си за лекарства именно при социално значимите заболявания.

Ето защо в доклада се изследват разходите на НЗОК за медикаменти за четири групи заболявания (сърдечно-съдови, онкологични, диабетни и ревматоидни) за периода 2014 - 2016 г., като се поставя акцент върху диспропорционалното им реимбурсиране. Анализът обхваща 56% от здравно осигурените лица и 40% от реимбурсираните от НЗОК лекарства. 

Средните нива на реимбурсиране на лекарствените продукти за сърдечно и мозъчно съдови заболявания е на ниво от около 33%, докато останалата част се доплаща от пациентите. Допълнително влошаващо обстоятелство е, че реалното реимбурсиране е още по-ниско, което увеличава финансовата тежест за пациентите, посочват икономистите.

Наблюденията им показват, че през 2016 година над 2,5 милиона здравно осигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв. /208 лв. на човек/. Същевременно около 3,9 милиона здравно осигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. /25 лв. на човек/. Данните (предоставени от НЗОК) показват, че лечението с оригинални лекарства обхваща 1,5 пъти по-малко пациенти, но струва 5,5 пъти повече.

Провеждането на прогенерична политика дори само в разгледаните 11 лекарствени групи може да доведе до спестяване на около 5 млн. лв. през 2016 г., което представлява около 22% от реимбурсираните средства за тези лекарствени групи. А ако политиката бъде приложена и върху останалите групи лекарства с наличен генеричен еквивалент възможностите за спестявания са значителни. Тези спестявания би трябвало да се използват за разширяване на достъпа на здравно осигурените лица до лекарствена помощ, както и за ограничаване на ръста на разходите за медикаменти от страна на пациентите чрез увеличаване на процента на реимбурсация, заключават икономистите в анализа си.

При злокачествените образувания в следствие на генерично навлизане и употреба има понижение на разходите за лечение на едно здравноосигурено лице от 664,61 лв. през 2014 г. до 541,28 лв. през 2016 г. или спад от 18,6%.

Там, където лечението е изцяло с генерични лекарствени продукти, разходите за здравно осигурено лице намаляват от 425,70 лв. през 2014 г. до 193,09 лв. през 2016 г., което е спад с близо 55%. В същото време разходите за лечение с оригинални лекарствени продукти се увеличават от 912,97 лв. на здравноосигурено лице на 968,38 лв. през 2016 г. или ръст от 6%.

НЗОК е имала възможност да спести над 2,2 млн. лв., или спестяване на над 38% от средствата за лечение на тези заболявания в резултат на увеличаване на лекуваните здравноосигурени лица с генерични лекарствени продукти.

При диабетните заболявания резултатите от изследването на петте групи лекарства, с наличие на генеричен еквивалент за лечение на диабетни заболявания показва, че само през 2016 г. НЗОК е имала възможност да спести близо 2,7 млн. лв., или спестяване на около 33,5% от средствата за лечение на тези заболявания.

“Прогенерична политика ще доведе до сериозни спестявания, които биха могли да се използват за разширяване на достъпа на здравноосигурените лица до лекарства, както и за ограничаване на ръста на разходите”, посочи икономистът.

На база на направените разчети и изчисления от ЕКИП отправят и други препоръки към институциите с цел оптимизация на разходите на НЗОК и тези на домакинствата.

Сред тях е провеждане на широка информационна кампания от страна на Министерство на здравеопазването за ползата от употребата на генерични медикаменти сред населението, медицинските специалисти и фармацевтите.

Реформа в механизма за ценово рефериране с цел осигуряване на достъпа до масови терапии и животоспасяващи медикаменти.

Въвеждане на електронната рецепта до края на 2019 г. с цел навременен анализ на лекарствения пазар и проследяване за спазване на нормата лекуващият лекар да информира пациента относно диагностичните и терапевтичните алтернативи.

Трябва да се осигурят подходящи конкурентни, административни и регулаторни условия за предотвратяване на липса на лекарства, както и възможно най-скоро да се въведе електронната рецепта, добави още Шарков.