Производството на ток от ВЕЦ през 2019 г. е над 30% по-ниско спрямо 2018 г.

Ще има отрицателно въздействие върху производството на електроенергия от ВЕЦ, но това просто е още един резултат от сушата, която като цяло влияе много отрицателно на производството на водните централи. За миналата година нашите наблюдения показват, че производството е с над 30% по-ниско спрямо 2018 г., която сама по себе си не беше много силна година. Наистина говорим за сериозно намаляване на водния приток. Това посочи пред БНР Боян Кършаков, председател на управителния съвет на Асоциация „Хидроенергия“. Той уточни, че не всички водни централи са членове на асоциацията и не посочи точния брой централи, построени край язовири.

През февруари спира ползването на води от питейни язовири за промишлени нужди и енергетика, съобщиха миналата седмица от Министерството на околната среда и водите. На язовирите, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, не се разрешава работа на ВЕЦ на енергиен режим.

„В ситуации като сегашната, това е нормална мярка. По наши наблюдения, не са чак толкова много водните централи, които са на питейни язовири“, каза той.

Според него България има достатъчно резервни мощности, с които да покрие недостига на електроенергия.

Боян Кършаков е на мнение, че сушата ще се отрази и като „значително намаляване на процента на възобновяема енергия в енергийния микс.

“ВЕЦ-овете са гръбнака на възобновяемата енергия в България - над 50% от нея. Това в някаква степен заплашва изпълнението на ангажимента на България за поддържане на определен процент зелена енергия в енергийния микс”, смята председателят на управителният съвет на Асоциация „Хидроенергия“. – Водноелектрическата енергия е най-ефективната за момента, която хората могат да използват, а България не е „презастроена“ с водни централи.”

Кършаков разкри, че ВЕЦ разчитат само на повърхностните води, но индустрията може да използва подземни.

„Много по-важното нещо, което сега трябва да направим, в състоянието на суша, е да започнем да пестим водата. Спешно трябва да започнем да мерим консумацията на вода. Във водоснабдителния сектор измерването на водните количества в България е на изключително ниско равнище. Върши се непрофесионално, изключително неточно, с огромни пропуски, загуби, а вероятно и умишлено укрити обеми изразходвани водни количества. Докато не започнем да мерим какво влиза, какво излиза от язовирите, какво влиза в една ВиК система, къде отива водата и какво излиза, няма да можем да кажем, че управляваме строго и рационално водния ресурс“, категиричен е той.

Кършаков съветва операторите на съответните съоръжения да се заемат с измерванията и призова за „пълна ревизия на всички видове измервателни уреди, както и за пълна ревизия на всички входове и изходи“.

“Язовир „Студена“ е чудесен пример за това какво става в България, каза Кършаков. Отнело е два месеца на експертите, за да открият всички места, от които водата влиза и излиза в съоръжението. През това време са изгубени „огромни количества вода и положението стана абсолютно критично“, потвърди председателят на Асоциация „Хидроенергия“.