Как се отразява заетостта върху числеността на населението в България?

През ноември Националният статистически институт (НСИ) обяви спад на заетостта в България за третото тримесечие от над 126 хил. души на годишна база. Това е четвъртата ураганна вълна на намаляваща заетост през последните 32 години, този път вследствие на ограничителните противоепидемични мерки и глобалната криза с COVID-19, за чието затихване имаме в по-голяма степен очаквания, отколкото достатъчно надеждни и точни прогнози, пише в анализ за ефектите на заетостта върху числеността на населението в България, изготвен от Димитър Бранков, съветник на председателя на Българска стопанска камара (БСК).

бск1

Според акцентите от изследването става ясно, че се различават три основни вълни на спадаща заетост, съответно 1987 – 1993 г. (-1,2 млн. работни места), 1997 – 2003 г. (-0,45 млн. работни места) и 2009 – 2013 г. (-0,43 млн. работни места). Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г. спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн души) се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта, пише в анализа.

Според Бранков около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респективно – 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица, включени като допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост.

бск2

„С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, също са функция от количествените и качествени промени в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и други ключови промени през целия изследван период“, твърди Димитър Бранков.

От изследването става ясно, че от изключително значение е налагане на разумна бюджетна и доходна политика, в отговор на епидемичната криза. Това всъщност е непосредствената краткосрочна национална цел и задача на икономическата политика с най-висок приоритет, доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план.