Предстоят мащабни промени в производството по несъстоятелност

Министерството на правосъдието предлага цялостна реформа в производството по несъстоятелност чрез изменения и допълнения на Търговския закон. Това съобщиха от ведомството.

Според мотивите към законопроека, който е публикуван за обществено обсъждане, целта е усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България. Промяната е във връзка с изпълнение на последващите ангажименти на България след присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в еврозоната.

Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците, и на процедурите по продажба, уточняват от правосъдното министерство.

Чрез промените в Търговския закон ще се създадат ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация и ще бъде регламентиран единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност, пише в мотивите. 

Целта е ускоряване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията, намаляване на съдебни такси, приложими за отменителните искове, повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, включително чрез въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, както и създаване на допълнителни предпазни мерки, предотвратяващи недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация.

Повишава се ефективността на процеса по осребряване на имуществото, като се въвежда електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността като основен способ на осребряване за постигане на оптимална цена с оглед на неговата прозрачност, ефективност и бързина. Като допълнителна мярка за предотвратяване на недобросъвестно поведение на страните в производствата се предвижда прекратяване на висящите към момента на откриване на производството арбитражни производства, с предмет вземания на кредитори на длъжника. Отпада институтът на първото събрание на кредиторите, провеждано въз основа на списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, които често не отразяват реалните кредитори, и което на практика вече не се провежда по повечето дела по несъстоятелност след промяна в ТЗ от 2016 г. Събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик ще се свиква след одобряване от съда на първия списък на приетите вземания т.е. след идентифициране на истинските кредитори на длъжника.

Чрез законопроекта ще бъдат променени правилата, уреждащи местната подсъдност, с оглед предотвратяване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност и ще се гарантира качеството на оценките на активите, пише още в мотивите.  В тази връзка се предлага местната компетентност на съда по несъстоятелността да се определя според седалището на длъжника, вписано 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Създават се специални процесуални правила при обжалване на решенията, постановени в различните фази на развитие на производството. Целта е преодоляване на съществуващите противоречия между правните норми, водещи до противоречива практика на съдилищата при администриране на въззивните и касационните жалби.

Промените обхващат и и по-ефективното регулиране на дейността на синдиците – критериите към тях ще бъдат завишени, както и контролът върху дейността им. Например, предлага се минималният изискуем стаж по специалността да е 5 г. В текстовете е включено и подобрение на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация.

Предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж, уточняват от правосъдното министерство.