Той подчерта, че развитието на способности и оперативна съвместимост е не само съюзнически дълг, а преди всичко висша отговорност към сигурността на Родината. „При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии“, допълни държавният глава.
Президентът отбеляза консенсуса в обществото ни за европейската принадлежност на България и каза, че гласът на България трябва да отеква силно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическата автономност и сигурност. Държавният глава посочи, че в рамките на НАТО е призовал алиансът да търси механизми, за да не се превръща в съюз между производители и купувачи на отбранителни продукти, а да се утвърждава като съюз между партньори, които заедно развиват отбранителни способности чрез интеграция на научно-изследователската дейност и съвместно производство. „Вярвам, че България ще продължи да бъде активен участник в този процес и ще работи за интегриране на нашите научни звена и иновативни компании в инициативата“, каза президентът.
„Отново ще заявя, че външната ни политика трябва да се формулира у нас с консенсус между институциите и да се отстоява последователно навън“, каза държавният глава и открои като пример отношенията на страната ни с Република Северна Македония. „Предложеният от правителството многопистов подход в отношенията с нашите съседи има потенциал да динамизира диалога, да укрепи доверието и трябва да бъде подкрепен. Той обаче не бива да оставя на заден план проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало“, изтъкна Румен Радев.
„Аз съм сред българските политици, които желаят да видят час по-скоро Република Северна Македония в ЕС. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми“, посочи президентът.
Държавният глава посочи, че активно е работил за икономизацията на външната политика, която може да даде много по-добри резултати, ако се постигне по-ефективна координация между институциите и се преодолее липсата на проектна готовност във важни инвестиционни направления. „От началото на мандата с Илияна Йотова използвахме всеки възможен повод за разширяване на българското културно пространство и за отстояване на нашите достижения“, каза още президентът и допълни, че ще продължи още по-активно тази политика на фона на зачестилите посегателства върху българската култура и история.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
"Справедливата цена" се връща на дневен ред, но кой ще пази потребителите?
Скандал около Truth Social: Плащаш и виждаш публикациите на Тръмп по-рано
Ан Хатауей с шеметна визия и изповед за третата бременност