Велизар Шаламанов: България трябва да ускори приемането на изтребители F-16

България може максимално да се възползва от ситуацията, за да модернизира армията си и да се отърси от влиянието на Москва в политическия си живот, и трябва да спре да бави подготовката за навлизането на самолетите F-16.

Срещата на НАТО тази седмица целеше да покаже на Русия, че всички членове на алианса са надлежно защитени и, че - обратно на това, което искаше президента Путин - вместо по-малко натовски войски в Европа и разделение ще има повече военно присъствие и по-силно обединение в НАТО. Ако Русия прибегне до употреба на химическо или билогично оръжие в Украйна, резолюция на ООН може да даде основание на желаещи страни да се намесят в конфликта. Това коментира Велизар Шамаланов, бивш министър на отбраната, в ефира на предаването "Клуб Investor" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Максимално бързо трябва да се изпратят поне 20 пилота на обучение за F-16 в САЩ, да се ускори приемането на F-16, подготовката на цялостната инфраструктура в Граф Игнатиево - която закъснява много по вина на България - и целият ресурс да бъде насочен към много по-бързото влизане в оперативно дежурство на тези F-16. Периодът на излизане от употреба на МиГ-29 поради невъзможност за поддържане може да бъде покрит - както и днес се покрива - с изтребители на наши съюзници."

"Ако продължава саботажът, който аз виждам, от страна на Министерство на отбраната и други министерства, и до 2040 г. може да влязат в експлоатация" поръчаните F-16 от САЩ, каза Шаламанов.

"Няма истински интегриран национален екип, който да управлява тази програма по професионален начин, както се прави в НАТО, с цел придобиване на цялата способност и синхронизиране на всички действия по подготовка на инфраструктура, персонал, промени на доктрини, развитие на системите за радарно наблюдение, зенитно ракетно прикритие, системите за опознаване и извеждане на старите системи", обясни той.

Ако наистина има усилие от страна на държавата, новите самолети могат да изпълняват функциите си за охрана на страната в рамките до две-три години, каза Шаламанов. Успехът на програмата зависи от активното участие на министерски съвет, парламента, но и на индустрията, която трябва да има ключово включване в проектите за превъоръжаване.

На срещата тази седмица бе взето решение за удвояване на числеността на НАТО на източния фланг. На срещата на НАТО в Мадрид в края на юни може да се очаква нова стратегическа концепция на съюза за след войната в Украйна. За България по-важно е, че в рамките на концепцията за всеобхватно предно разполагане на сили, може да наваксва своето технологично изоставане и да поиска решителна промяна в сферата на противовъздушната и противоракетна отбрана с модерни системи, за да не разчита повече на старо съветско оборудване като С-300, каза Шаламанов.

"Това означава засилване на сухопътно присъствие, което ще да даде възможност модел как да се развиват българските батальонни бойни групи
- много по-добри системи за командване, управление, разузнаване и киберотбрана."

На срещата България бе представена от президента Румен Радев, който според Шаламанов, е започнал да променя начина си на говорене по отношение на Русия, използването на съюзнически самолети и разполагането на съюзнически сили на територията на страната след приетия мандат от правителството.

Шаламанов напомни, че през 2014 г. като командващ ВВС на България Радев е бил против самолетите ни МиГ-29 да бъдат обслужвани в Полша и Украйна, а не в Русия.

"Влагането на усилия сега в поддържането на МиГ-29 при положение, че руснаците разрушиха заводите в Украйна и че това съвсем не е приоритет на Полша и НАТО, би било загуба на време и ресурси."

Според Шаламанов опасенията за употреба на химическо или биологично оръжие от Москва в Украйна са реалистични заради предишни атаки на Русия с подобни средства срещу конкретни лица, включително на територията на Великобритания и България. Русия изполва химическо оръжие в Сирия, напомни Шаламанов, а британското и американско разузнаване разполагат с данни за вероятни "атаки под чужд флаг" с цел ескалиране на конфликта.

Запитан каква би била "червената линия", при която НАТО ще се намеси в конфликта, Шаламанов заяви, че в същността на чл. 5 и на военната доктрина на НАТО е заложено "поддържането на определено ниво на неопределеност, което е част от възпирането."

"Към момента НАТО показва, че усилва отбранителния си капацитет в Източна Европа, ще продължи и увеличава военната поддръжка за Украйна, ще продължи санкциите срещу Русия в рамките на ЕС и Г-7, и, ако все пак Русия прекрачи границата от конвенционална война към оръжия за масово поразяване, това ще е спусък - който ще мине през още една резолюция на ООН и макар тя да няма задължителен характер ще е достатъчно основание за "коалиция на желаещите" да се намесят решително за спиране на действия по изполване на оръжия за масово поразяване."

Войната като продължение на политиката на Путин срещу Украйна е неуспешна, каза Шаламанов.

"Руската армия се връща към моделите от Втората световна война - на "изгорената земя", напълно разрушени градове, поредица от военни престъпления, за които със сигурност ще има осъдени."

Продължителен конфликт не е в интерес на Русия, не само заради дадените жертви, но и заради "пълното разрушаване на мита за непобедимостта на руската армия, високите руски технологии и Русия като миротворец."

Наложените санкции показаха зависимостта на страната от сътрудничеството със Запада и вече дават резулат на фона на засилващо се обединение срещу Русия по целия свят и консолидация на украинското общество.

Българите помагат на бежанците от войната, български доброволци се сражават в Украйна, така че българското общество се отнася към този проблем, както европейците, смята Шаламанов.

"Има определени проблеми на ниво парламент, правителство, президент, но стъпка по стъпка и те ще бъдат преодолени. Това очакваме от поне от част от партиите в управляващата коалиция, които са там, за да отстояват цивилизационния избор и не бива да се прекланят пред натиска от БСП, "Възраждане" и други сили."

Изгонването на десет руски дипломата и привикването за консултации на българския посланик в Москва са стъпки в правилната посока за прекратяване на влиянието от Кремъл в България, смята Шаламанов.

"Определено руският фактор губи сила в българската политика."

Какво значение би имало изслушване на президента Зеленски пред българския парламент и как войната може да се отрази на българската политика и индустрия може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук.