До 200 хил. евро безвъзмездно финансиране за малки и средни фирми

До 200 хил. евро за проект е финансирането, което могат да получат компаниите по процедурата „Технологична модернизация за малки и средни предприятия“ по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това е първата мярка, насочена директно за бизнеса и по нея ще бъдат разпределени 260 млн. лв. През следващата седмица процедурата ще бъде обявена за обществено обсъждане, съобщи Калин Маринов, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерството на иновациите и растежа по време на конференцията Smart Growth: Трансформация 4.0, организирана от списание BGlobal.

Минималният размер на финансирането е 50 хил. лева. Безвъзмездните европейски средства ще покриват максимум 50% от разходите по проектите.

„Основната цел на подкрепата по тази мярка е предоставяне на безвъзмездна помощ на малките и средни предприятия (МСП) за повишаване на тяхната ефективност по отношение на производствените процеси. Дейностите, които ще заложим, ще бъдат насочени не само към закупуване на ново оборудване, но също и за използване на различни дигитални решения, които да бъдат прилагани в рамките на изпълнението на проекта, разбира се, в определена обвързаност с оборудването, което се закупува по проекта“, обясни Калин Маринов.

По мярката ще могат да кандидатстват юридически лица или еднолични търговци с приключили финансови 2019, 2020 и 2021 г., които са заявили подкрепа по приоритетни сектори съгласно Националната стратегия за МСП. Ще се въведат и критерии за минимални нетни приходи за последните три години, за да се елиминира възможността да кандидатстват кухи фирми.

Общият бюджет от 260 млн. лв. ще бъде разпределен в трите категории предприятия – микро- ще се състезават с микро-, малки - с малки, а средни - със средни предприятия, обясни Калин Маринов. Сроковете за изпълнение на програмата са съкратени – ще има два месеца за кандидатстване след отварянето на процедурата. От министерството се надяват в края на годината да има списък с одобрени проекти и договорите да започнат да се сключват в началото на следващата година.

Заложен е и кратък  срок за изпълнение на проектите - между 9 и 12 месеца.

Следващата мярка за малките и средни компании по Плана за възстановяване и устойчивост е „ИКТ решения и киберсигурност“. По план тя трябва да се обяви през третото тримесечие на тази година. По нея ще се финансират до 100% от разходите, но максималният размер на финансирането е ограничен до 30 хил. лв. По думите на Маринов тя ще има характер на ваучерна процедура подобна на току-що приключилата схема на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия.

По тази ваучерна схема 516 предприятия са получили услуги в сферата на информационните и комуникационните технологии, съобщи изпълнителният директор на агенцията Бойко Таков.

„Най-важно е бизнесът проактивно да търси възможностите за финансиране, които се предлагат“, коментира Мартин Гиков, изпълнителен директор на Фонда на фондовете. Финансирането на малки и средни предприятия е по-голямата част от дейността на Фонда на фондовете, като по дълговите инструменти, които институцията предоставя чрез финансови посредници, до момента в икономиката са имплементирани около 250 млн. лв. „Имайки предвид мултипликатора, залегнал в нашия механизъм, това би довело до финансов ресурс до 750 млн. лв., което е доста сериозна помощ за средната класа“, каза Гиков.

До момента Фондът на фондовете е ангажирал 1,25 млрд. лв. ресурс през оперативните програми, разпределен в 8 мандата, 15 инструмента, 28 споразумения, като дейността се извършва през 21 финансови посредници. Така институцията е подкрепила около 2 хил. компании, 170 от които са минали през фондовете ѝ за дялово финансиране. „Много от компаниите са иновативни и се надяваме в близко бъдеще да пораснат и да могат да се кредитират безпроблемно, защо не и да станат еднорози“, коментира още Гиков.

Малките и средните предприятия имат едни и същи проблеми навсякъде по света, сред които са достъпът до финансиране и квалифицираните кадри, обобщи ситуацията Бойко Таков. По думите му все повече компании разбират необходимостта да влязат в крак с дигиталните услуги и технологии.

Тезата бе подкрепена и от Десислава Симеонова от УС на ОББ, изпълнителен директор „Малки и средни предприятия. Банкиране“. „Допреди две години и половина ние убеждавахме клиентите в ползите от дигитализацията. Пандемията ни показа колко бързо могат да се сменят нагласите и си дадохме сметка, че дори изоставаме спрямо новите очаквания на клиентите ни“, каза Симеонова.

Стремежът на банката е продуктите и услугите й да са "end to end" за клиентите – те да кандидатстват дигитално за тях и да ги получават дигитално. „Крайната ни цел е т.нар. STP (straight-through processing) процес, когато в банката само машината се задейства и тогава ще скъсим изключително много срока на доставка на съответния продукт или услуга. Клиентът ще го заяви и ще може да го получи почти мигновено, в рамките на секунди или минути“ каза Десислава Симеонова.

Когато една компания иска да вдигне рязко ефективността си чрез дигитализация, софтуерните роботи са насреща. Това е технология, при която с малко ресурси за кратко време се спестяват човешки труд и бизнесът става по-производителен, обясни Ян Скварил, управител на Next Consult. Така се намалява и текучеството на кадри, защото намалява рутинната работа и хората са по-мотивирани да работят.

Софтуерният робот извършва рутинни задачи по зададен алгоритъм, с висока скорост, спестява грешките и работи денонощно. Подобна технология се внедрява за 2, максимум 3 месеца, при това без да се променя нещо в текущата ИТ инфраструктура на компанията. Ян Скварил даде примери, при които инвестицията в софтуерен робот се изплаща за 15 дни.