Проф. Гарабед Минасян: Валутният борд показа и дефекти

"Паричният съвет не е свещена крава, заслужава си да се дискутира, нищо не е предопределено и вечно, всичко се променя." Така коментира влизането на България в паричен съвет на 1 юли 1997 г. проф. д-р Гарабед Минасян.

Според него 20 години след въвеждането на валутния борд в България трябва да намерим своя път на развитие и да преценим имаме ли нужда от "изкуствени юзди".

„Това не е елитарен проблем, а проблем на цялото общество“, заяви той по време на дискусия, организирана от Института за ново икономическо мислене във връзка с предстоящото отбелязване на своеобразния юбилей.

Необходимата конвергенция

Проф. Минасян е категоричен, че приемането на еврото като платежно средство в България следва да стане след задължително предварително отстраняване на пречките за социално- икономически прогрес и регистриране на съществена социално-икономическа конвергенция.

“Съществуващият начин на мислене – да се включим на този влак и после ще се оправим, няма да стане така - първо трябва да се оправим и след това да се включим към този влак, иначе няма да ни приемат”, коментира ученият.

Той е на мнение, че реформирането на икономиката ни след евентуално приемане на еврото ще има много по-висока и болезнена цена, защото ще е свързано с интензивна инфлация, която ще се отрази по всички направления и ще се възприеме болезнено от населението.

Минасян посочи, че приемането на едно или друго решение не е толкова политически акт, колкото акт на населението, което трябва да е подготвено за това, което ще се случва.

“Ако българското общество се задоволява повсеместно със съществуването на “лоши” банкери и политици, то трябва да се примири и с опашкарското си качество на живот в ЕС”, каза ученият.

Проф. Митко Димитров от Института за икономически изследвания също смята, че предпоставките, които са свързани с приемането на валутния борд, не са преодолени.

„Пътят към еврото минава през натиска, който ще се упражнява от гражданите, от медиите, и от някои институции, към които ще се прибавят и изискванията, които ще поставят Европейският съюз и Европейската централна банка (ЕЦБ)", убеден е той. "ЕЦБ посочва, че има дефекти и затова няма да ни приеме, но също така трябва да каже да премахнем дефектите.“

По думите му като се изключи последният случай с КТБ, „не сме имали проблеми с валутния борд – той се справи с кризи и обезценяване на лева“.

Икономистът Румен Гълъбинов напомни, че решението за присъединяването към еврозоната минава през валутния механизъм ERM II (популярен като "чакалнята за еврозоната").

“В този смисъл възможността България да влезе в ERM II и да преседи там, колкото е нужно, е много важна", подчерта той и посочи, че „това не е чакалня, в която се влиза и се чака, а е място, в което се работи по реалната конвергенция, а не само по кохезията".

Икономистът преценява, че за да влезем в ERM II, трябва да направим задължително реформите, които се свързват с приближаването на България към средните за ЕС стойности за БВП на глава от населението и стандарт на живот.

“Дали при престоя ни в ERM II ще се наложи и актуализация на валутния курс е отворен въпрос”, каза Гълъбинов.