В края на март държавата е събрала почти четвърт от планираните за годината приходи

Приходите в държавната хазна към края на март са в размер на 10,977 млрд. лв. или 23,4% от годишните разчети. Това става ясно от приетата днес от правителството информация за касовото изпълнение на бюджета към края на първото тримесечие от годината. Данните не са нови, в края на април Министерството на финансите обяви и предварителните данни за четвъртия месец на 2020 г., но са добър повод отново да се обърне внимание на някои от цифрите.

На първо място е фактът, че се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма през април да бъде в размер на 1,587 млрд. лв. (1,4 % от прогнозния БВП). Това е с 1.1 млрд. лева по-малко от първите четири месеца на миналата година.

В края на третото тримесечие има спад на годишна база на данъчните и неданъчните приходи се  със 153,6 млн. лв. или  1,5%. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8,580 млрд. лв., което представлява 23% от планираните за годината данъчни приходи. 

Приходите от преки данъци са в размер на 1,308 млрд. лв., или 18,2% от предвидените в разчетите за годината. От обяснението в съобщението на Министерски съвет се посочва, че в тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, заради удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4,328 млрд. лв., което е 24,4% от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2, 940 млрд. лв. или 25,1% от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година, според приетата от МС информация. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци. Приходите от акцизи възлизат на 1,320,6 млрд. лв. (23,2% от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2,649,1 млрд. лв., което представлява 23,6% от разчетените за годината.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9,550 млрд. лв., което е 20,4% от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9,053 млрд. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други. МС посочва, че са финансирани и разходи, свързани със системата на здравеопазването (осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други).

Нелихвените разходи са в размер на 8,857 млрд. лв., което представлява 19,9% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8,280 млрд. лв., капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8% от планираните за 2020 година.

Тези данни все още не отразяват опасенията за драстично намаление на приходите от ДДС. Според МФ обаче следва да се има предвид, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. В този смисъл параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата, породена от пандемията с коронавирус и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда. В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други.

Предварителните данни за април обаче показват запазване на бюджетния излишък с цената на свиване на капиталови разходи. Тепърва предстои да се изчисляват ефектите от кризата върху държавната хазна, но обикновено основната част от постъпленията в бюджета се правят именно през първите две тримесечия.