Докъде стигна навлизането на алтернативните финансови инструменти за инвестиране?

В края месец юни тази година депозитите в банковата система на България са на обща стойност от 96,7 млрд. лева, като годишният ръст е от 12,1%. От тези 96,7 млрд. лева над 63.7 млрд. са депозитите на домакинства. Цялата тази обща картинка е изключително странна, защото към момента банките дават фактически нулеви лихви към депозитите, което означава никаква доходност. Въпреки това българските граждани продължават да вкарват парите си в банките. Според Стойне Василев, финансов консултант и основател на Smartmoney.bg, както и на Националната програма за инвестиции и лични финанси InvestPRO, причината зад този феномен е народопсихологията на българите. Той коментира темата във втория епизод на подкаста "Технология на парите".

“Българските граждани са свикнали да влагат парите в банка, търсейки сигурност, а не доходност, без значение дали тази сигурност е имагинерна или реална”, коментира той.

Гостът посочва, че малките депозити (от 1000 до 5000 лв.) на този етап вече са изчезнали. Причината за това е COVID кризата и всякакви форсмажорни обстоятелства, които са възникнали заради нея. Собствениците на малките депозити са ги ликвидирали, защото е възможно да са останали без работа или да е възникнала някаква друга причина, поради която тези пари им трябват. За сметка на това големите депозити (от 50 хил. до над 1 млн. лв.) растат. Отново причината може да се търси в кризата, защото при нестабилността, която забелязваме в момента почти навсякъде в страната, хората предпочитат да спестяват. Когато нещата се поуспокоят, тогава гражданите могат отново да се отдадат на потребление.

Друг фактор, който Стойне Василев посочи, и който би довел до спад на депозитите в банките, са нулевите лихви, които те предлагат. Тези нулеви лихви се съчетават с инфлацията, която официално е 3%, плюс банковите такси за всякакъв вид услуги. Съвкупността от всички тези фактори води до отрицателна лихва от порядъка на 4 до 5%.

“Това не означава, че парите ви изчезват, но означава, че след 10 години стойността на парите Ви ще е паднала 30 пъти”, заяви той.

Ивайло Иванов, изпълнителен директор на платформата за peer-to-peer инвестиране IUVO България, също е съгласен, че народопсихологията на българите, особено по отношение на банковите услуги, е много закостеняла и е тежка задача алтернативни инвестиционни средства да пробият на пазара.

“Аз смятам, че психологията е изцяло функция на времето да бъде променена”, коментира Иванов.

За да бъде картината пълна, нека видим първо какви са различните опции, които могат да бъдат срещнати и на българския пазар. Това са:

Взаимни фондове

ETF (борсово търгувани фондове)

Структурни депозити

Доброволни пенсионни фондове

Crowdfunding платформи (особено известна е платформата Patreon, която се използва от повече влогъри в YouTube)

Peer-to-peer инвестиране

Ивайло Иванов пояснява, че идеята за peer-to-peer инвестиране е онлайн пазар, който среща страната, която търси финансиране със страната, която е готова да даде финансиране. Впоследствие тези финансови средства биват изплатени обратно с лихвен процент. Това, което IUVO предлага като новост е, че няма фирмата реално няма никакъв досег с физическите или юридическите лица, които са кредитополучатели. При IUVO фигурират и така наречените небанкови финансови институции, които играят ролята на кредитни оригинатори. Те отпускат самите кредити от личните си средства и ги публикуват на платформата. След това инвеститорите на IUVO ги рефинансират на пазара.

“Кредитните оригинатори служат като гарант за изплащане на кредита. Ако кредитополучателя спре да внася вноските, то задължение е на кредитния оригинатор да го доизплати,”, посочи Иванов.

Той добави, че продуктите, който IUVO се опитва да разработи и да представи на пазара, имат характеристики, които са подобни на типичното банкиране, което хората познават и търсят. Идеята е потребителите да имат бърз достъп, всичко да става с няколко клика и при нужда моментално да могат да извадят парите си.

Целия разговор може да чуете в аудиофайла.