IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Актуализацията на бюджета мина на първо четене в парламента

Това няма да е последната промяна на бюджета за тази година, предупредиха от ГЕРБ

20:30 | 16.06.22 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

На фона на сериозен раздор в управляващата коалиция и след няколко часа разисквания депутатите успяха да приемат на първо четене предложената от Министерски съвет актуализация на държавния бюджет за 2022 г. Докато народните представители дебатираха, пред Народното събрание се организира спонтанен протест в подкрепа на Никола Минчев, който днес бе отстранен от поста председател на парламента

ели ели

Снимка: Елена Кирилова, Investor.bg

Преди да започнат дебатите финансовият министър Асен Василев обясни, че в момента икономическите условия са драстично променени спрямо началото на годината, когато всъщност бе приет Бюджет 2022. „Войната в Украйна е голямото предизвикателство пред света - влошиха се веригите на доставките, високи са цените на енергоносителите, на храните и други.

Актуализацията отчита тези промени и затова се предлага по-нисък растеж на БВП - от 2,9%, както и увеличение на инфлацията  - до 11,9%. Затова и се предложи и пакета антикризисни мерки, които предвиждат повече пари да останат в домакинствата и фирмите. Предвидено е намаляване на акциза на някои стоки. Увеличава се данъчният кредит за млади семейства, като ще се изплаща на всеки три месеца“, обясни Асен Василев.

Той добави, че в проекта за актуализация на държавния бюджет се предлага и увеличаване на държавния дълг, но не се налагат допълнителни разходи. За финансирането на предстоящи плащания по дълга от 2,3 млрд. лева през март 2023 г. правителството предлага през това лято да се вземе нов заем, тъй като по думите на Василев условията за момента са по-добри за това.

Според него очакванията са за повишаване на лихвите, което естествено ще оскъпи и вземането на дълг през следващата година. Финансовият министър добави, че решението за поемането на нов дълг е в ръцете на депутатите.
От ДПС реагираха веднага с реплика, че този дълг е трябвало да бъде факт много по-рано, когато условията бяха по-добри. „При приемането на държавния бюджет през февруари беше ясно, че лихвите ще растат“, каза бившият финансов министър Петър Чобанов и депутат от ДПС. Той изрази опасения, че скоро ще възникне проблем с управлението на ликвидността.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от „Има такъв народ“ (ИТН) Любомир Каримански представи 20-минутен анализ на партията, в който остро разкритикува така предложената актуализация. Той подчерта, че изменението на бюджета ще получи подкрепа за първо четене от ИТН, но предупреди, че между двете четения ще внесат много предложения за промени. Такава заявка имаше и от останалите опозиционни партии.
Каримански посочи, че в проекта липсват реформи, инфлацията ще бъде ускорена от прегряването на пазара на труда. Според ИТН е проблем, че управляващите разчитат на европейски средства по отношение на повишените разходи, а не на приходи от данъци. 

Владислав Панев от „Демократична България“ (ДБ) пък предупреди да се внимавам с предложенията между двете четения, защото трябва да се мисли и кой ще ги изпълнява.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че заложените параметрите са неверни и прогнозите ще се окажат лъжливи.

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ предупреди, че това няма да е последната актуализация на бюджета за тази година, а връщането назад към „нормалните“ бюджетни показатели ще бъде много трудно и с тежки последици за гражданите и бизнеса. Нещо повече – той прогнозира, че през есента ЕК може да стартира процедура по свръхдефицит срещу България.

Ананиев говори дълго, като според него в предложението на Министерски съвет има сериозна заплаха както за финансовата стабилност на страната, така и за националната сигурност. „Актуализацията на бюджета не се справя с нито една от кризите, надвиснали над страната. Мерките, които се предприемат не са антиинфлационни, а са проинфлационни. Вие не отговорихте на нито един поет ангажимент“, каза бившият финансов министър.
От БСП пък заявиха, държавните финанси на България са вдъхновение за Германия.

Припомняме, че на 9 юни ресорната Комисия по бюджет и финанси отхвърли на първо четене актуализацията.

Много е трудно да се направят прогнози каква ще бъде съдбата на актуализацията на второ четене. Промените в основния финансов закон на държавата по принцип минават трудно и без да има проблем с мнозинството на управляващите. Решаващият дебат ще бъде по време на второ четене в ресорната бюджетна комисия, която е водеща, а след това и при окончателното гласуване на текстовете в зала.

Актуализацията беше предвидена още при разработването на разчетите за тази година. В проекта са заложени обявените вече антикризисни мерки, както и обявената актуализация на пенсиите.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. Това представлява понижение спрямо прогнозата за ръст от 4,8%, с която бе приет Бюджет 2022 г. основно заради променените икономически перспективи след войната в Украйна. В същото време очакванията за растежа на икономиката са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие.

Инфлацията ще върви нагоре -  прогнозата е, че средногодишна й стойност ще достигне 11,9% в края на годината, което е в пъти над критерия за ценова стабилност на ЕЦБ и който ще бъде разглеждан при евентуално приемане на България в еврозоната през 2024 г.  

През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2,4% от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването както спрямо предходната прогноза, така и спрямо 2021 г., ще има по-големият отрицателен баланс при търговията със стоки. Той ще е резултат от по-силния реален растеж на вноса спрямо износа при леко положителни условия на търговия. 

Заетите се очаква да се увеличат с 1,7% като частично това ще се дължи и на включването на бежанци в пазара на труда, чиято трудова интеграция се субсидира с евросредства. Така безработицата за годината се очаква да е 4,5%.

Лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10,3 милиарда лева. Увеличението е с още 3 милиарда лева към настоящия лимит от 7,3 милиарда лева.

Допълнително набраните средства ще послужат за рефинансиране на предстоящи плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари, посочва се в проекта. Наред с това заради очакването централните банки да започнат да вдигат лихвите „по-ранното "излизане на пазара" и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би спестило бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг", посочва се в проекта. Така максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38,5 млрд. лв., или 25,6% от БВП.

Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30,7 млрд. лв. или ръст с 12,3% спрямо отчета за миналата година. По-високият размер на прогнозата за приходите от ДДС за 2022 г. спрямо първоначалните разчети към бюджета за 2022 г. се дължи на повишеното потребление и по-високите приходи от ДДС от внос.

Антикризисните мерки предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления - мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Правителството залага 0% ДДС за хляба, намаление на ставката от 20% на 9% върху газа и топлоенергията, намаление на акциза върху тока и газа.

От въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление се очаква бюджетният ефект за 2022 г. да е загуба в размер на 15 млн. лв.

Загуба от 50 млн. лв. се прогнозира от въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ.

Нулевата ставка на ДДС за доставка на хляб от 1 юли ще коства загуба в размер на 60,9 млн. лв. за хазната.

В същото време премахването на прилагането на намалената ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги ще доведе до повече приходи от ДДС в размер на 9,8 млн. лв.

Увеличава се размерът на данъчните облекчения за деца. Предвижда се увеличаване размера на данъчното облекчение за деца (за едно ненавършило пълнолетие дете от 4 500 лв. на 6 000 лв. годишно, за две ненавършили пълнолетие деца от 9 000 лв. на 12 000 лв., за три и повече ненавършили пълнолетие деца от 13 500 на 18 000 лв.) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения.

Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г., с 10 на сто.

Проектът за актуализация предвижда държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартансгаз" да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. Газовият доставчик ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а "Булгартрансгаз" - 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта - разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.

Рисковете пред изпълнението на бюджета, посочени в проекта, са свързани основно с военният конфликт в Украйна, който внесе нова несигурност в икономическите перспективи. Изразяват се очаквания за влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност. Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на вируса и въвеждането на ограничения.

Позицията на Фискалния съвет

Според Фискалния съвет макроикономическата прогноза изглежда „неконсистентна“, а инфлацията не може да бъде овладяна с компенсации от държавата. „Необходим е изпреварващ икономически растеж, който може да се постигне с повече производителни (капиталови) държавни разходи“, пише в становището на съвета. Там в посочено още, че мерките действат директно в посока насърчаване на потреблението и обуславят проинфлационно действие. С оглед препоръките на Европейската комисия, Фискалният съвет също препоръчва отново осъществяването на видими структурни реформи и по-специално реформа на капиталовото бюджетиране и на програмното бюджетиране.

Експертите считат, че правителството следва да предложи стратегия със стъпки за доближаване на бюджетните параметри към спазването на фискалните правила. Основната цел на предпазната клауза е преодоляване на пандемията. Дерогацията на фискалните правила не следва да се използва като повод за разхлабване на фискалната дисциплина и провеждане на други национални политики извън необходимите за преодоляване на пандемията, пише още в становището. 

Последна актуализация: 05:40 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Бюджет и финанси виж още

Коментари

3
rate up comment 1 rate down comment 0
boozer
преди 3 месеца
Кога ще бъде обсъждането и гласуването на второ четене?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 0
Dr. Vatnikov
преди 3 месеца
Гласувам ти оставката с Да. А сега изчезвай, потен копейнишки тpoл!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 3
Борката
преди 3 месеца
Оставка!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още