Източна Европа все по-бавно бърза към еврото

Попитайте президента на Румъния Траян Басеску кога страната му планира да се присъедини към еврото и неговият отговор ще е непоклатим - 2015 година, пише Financial Times.

Замислете се върху думите му обаче и ще откриете, че датата служи главно като фискална юзда за управляващата коалиция в Румъния, която се изкушава да харчи пари преди изборите следващата година.

Басеску пояснява, че дори страната му да успее да изпълни фискалните критерии за членство в еврозоната до средата на десетилетието, Букурещ ще прецени особено внимателно дали е готов да се присъедини.

„Сравнително лесно е да се изпълнят изискванията за бюджетен дефицит и инфлация“, казва Басеску. „Но трябва да се замислим и доколко конкурентоспособна е икономиката на страната“.

Освен Румъния, повечето страни от Централна и Източна Европа без особен шум отложиха целите си за присъединяване към валутния съюз.

Полша, която изостави първоначалното си намерение да се присъедини към еврозоната през 2012 г., напоследък изглежда на път да се откаже и от идеята за присъединяване към валутния съюз към средата на десетилетието и сега по-скоро разглежда като потенциално реалистична дата 2019 г., оставяйки си максимално голям период за маневриране.

Миналия месец полският финансов министър Ясек Ростовски заяви, че страната му може да не се присъедини към еврозоната преди 2019 г.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че не може да става и дума Унгария да се присъедини към еврозоната преди 2020 г. Чехия също гледа с все по-голяма предпазливост към еврото.

„След като все още не съществува 100% унифициран европейски пазар, а по-слабите европейски страни трябва да субсидират по-богатите и като цяло въобще не е сигурно какво ще се случи с еврото, определено моментът не е подходящ да се присъединяваме“, казва чешкия премиер Петер Нечас.