Трябва ли норвежкият инвестиционен фонд да купува европейски активи?

Норвежкият държавен инвестиционен фонд, възлизащ на 570 млрд. долара, трябва да се възползва от ниската цена на европейските активи и да забави понижаването на експозицията си към региона, заяви съветник на норвежкото министерство на финансите, съобщава Bloomberg.

„Съществуват аргументи за това да се купува, особено когато другите продават“, казва Елрой Димсън, професор от London Business School и председател на стратегическия съвет към норвежкото финансово министерство. „Това е аргумент за избягване на прибързаното ребалансиране,“ допълва той

Норвежкото финансово министерство, което управлява фонда, представи планове за пренасочване на инвестиции към развиващите се пазари, аргументирайки се с нарастващата икономическа тежест на Азия и Южна Америка. Миналата година фондът понижи експозицията си към южна Европа в опит да се освободи от активи на страни с висока задлъжнялост.

През третото тримесечие експозицията на фонда към периферията на еврозоната е била с 6,5 млрд. по-малка, отколкото е позволявал мандатът му. Въпреки че през третото тримесечие фондът е придобил „значително“ количество европейски акции, като цяло 49% от рисковия му портфейл е бил инвестиран в европейски акции, въпреки предвидените за това 50%. В същото време 58% от облигационния портфейл на фонда е инвестиран в Европа, което отново е под мандата му от 60%.

Норвежкото финансово министерство е подложено на вътрешен политически натиск да понижи европейските си инвестиции.

Възползвайки се от паниката, обхванала инвеститорите, фондът, който през третото тримесечие изгуби 17% от рисковия си портфейл, придоби допълнителни количества европейски акции. За същия период институцията е изгубила 21% от инвестициите си в европейски акции.

„Трябва да има по-голяма диверсификация на инвестициите, но това не е нужно да се случва изведнъж“, казва Димсън. „Ако всички се опитват да продават и вие също се опитвате да продавате, това може да не се окаже не най-подходящият момент за подобно решение“.

Въпреки че правителството в Осло иска от фонда 4% годишна доходност, според мениджмънта на институцията и норвежката централна банка фондът трябва да използва дългосрочния си хоризонт като преимущество в условията на пазарни спадове. 

След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. 15-годишният фонд изгуби рекордните 633 млрд. норвежки крони. В последствие фондът придоби акции, които му помогнаха да постигне 26% възвращаемост през 2009 г. и 9,6% през 2010 г.

Към момента норвежкият инвестиционен фонд има мандат да инвестира 60% от активите си в акции, 35% в облигации и 5% в недвижимо имущество.