Защо всъщност Испания попадна под такъв натиск от пазарите?

Отслабващите областни правителствата

По време на бума на имотите 17-те полуавтономни района трупаха нечувани приходи от таксите и разрешенията за стоеж. След това започнаха да пилеят парите за наемане на държавни работници, които не могат да бъдат уволнени и за натрупване на дългове по проблемни инфраструктурни проекти.

В последствие из страната започнаха да се появяват магистрали, паркове, публични плувни басейни, бляскави правителствени сгради и летища.

Сега, след като имотният пазар рухна и страната е в рецесия, отделните области не могат да си позволят да изплащат сметките и заемите си.

Регионалните проблеми бяха в инвеститорското полезрение за повече от година насам, но страхът ескалира миналият петък, когато област Валенсия обяви, че ще е първата, възползвала се от финансовата помощ. Последва Мурсия, която през уикенда също изказа нужда от подкрепа. Очакват се още области да се наредят на опашката и да затрупат централното правителство с „поръчките“ си.

Въпреки че никой не може да предвиди точно колко пари ще са нужни на отделните области, водещият вестник El Pais обяви регионални дългове на стойност 140 млрд. евро като 36 млрд. ще трябва да бъдат осигурени още тази година.

Фондът, който беше основан от правителството на 13 юли, ще събере 18 млрд. евро капитал. Част от парите ще бъдат взети от хазната на държавната лотария.

Така че ако се появи недостиг на средства, Испания ще трябва или да емитира дълг с непоносими лихвени проценти, или да поиска спасяване от ЕС.

Прогнози за слаб растеж

Докато един на всеки четирима испанци е безработен, равнището на хората под 25 г., търсещи работа, е 52%.

Емиграцията при младата част от населението се увеличава, а компаниите се възползват от новите трудови реформи, за да намалят разходите си при уволняването на работна ръка.

Страната се намира във втората си рецесия за последните три години.

Точно докато Валенсия обявяваше нуждата си от финансова помощ, финансовият министър на Испания разкри, че икономическото свиване ще бъде по-голямо от очакваното през 2013 г.  Това означава, че страната ще премине през още по-дълъг период на затруднения, преди да започне да създава нови работни места.

Вместо очакваният растеж от 0,2% през следващата година, правителството вече прогнозира понижение с 0,5%.

Тази година се предвижда икономиката да се свие с 0,2% по-малко от миналата година, когато спадът се равняваше на 1,7%.

Притеснения покрай банковото спасяване

Опасенията около нестабилните банки се засилиха през май, когато петият най-голям кредитор на страната Bankia обяви, че се нуждае от 19 млрд. евро, за  да изчисти баланса си.

Месец по-късно заемодателите от другите 16 страни в еврозоната създадоха спасителният пакет от 100 млрд евро за „страдащите“ испански банки.

Правителството все още не казва с точност колко пари са нужни на банковия сектор, държейки инвеститорите в неведение за мащабите на проблема. Така никой не е наясно дали тези 100 млрд. евро ще са достатъчни да спасят положението.

Точните числа няма да бъдат оповестени поне до септември, когато обширните ревизии и стрес-тестовете на всяка банка ще бъдат приключени.

Испания се съпротивляваше с месеци на идеята да бъде създадена „болна банка“, която да прибере всичките „токсични“ активи и да ги разпродаде. Но управляващите се огънаха под напрежението, наложено им от еврозоната.

В петък финансовите министри на еврозоната съобщиха, че условията на спасяването не са потушили вълненията на пазарите, защото правителството все пак е задължено да изплати парите.

Управляващите се надяваха тази отговорност да бъде прехвърлена на банките, а не на тях. Но за стане подобно нещо първо трябва да бъде създаден общоевропейски банков орган, а това ще отнеме години.