Исландците изчерпват ликвидността заради изплащането на дълговете в чужда валута

Частният сектор в Исландия привършва средствата в брой заради изплащането на дълговете в чужда валута, обявиха от централната банка на страната, цитирани от Bloomberg.

Дълговете извън тези в крони, които дължат компаниите и ведомствата с изключение на министерството на финансите и самата централна банка и които трябва да бъдат върнати до 2018 г., възлизат на около 700 млрд. крони (5,8 млрд. долара) съобщиха от финансовата институция. Предвижданите излишъци по текущата сметка през следващите 5 години не достигат и половината от тази сума и се равняват на около 20% от брутния вътрешен продукт на страната.

Нацията е изправена пред „риск от изплащане на дълга в чужда валута от частни организации в икономиката, които нямат достъп до финансовите пазари в чужбина“, заяви Сигридур Бенедиктсдотир, ръководител на отдела за финансова стабилност в централната банка. „Смятаме, че той ще се изостри или влоши от факта, че текущата ни сметка всъщност намалява“, добави тя.

Исландският премиер Сигмундур Гунлаугсон бе обявил, че недостигът на чужда валута в Исландия е „въпрос на огромни притеснения“, макар че се опитва да отмени мерките за валутен контрол, въведени след 2008 г.

Най-голямото предизвикателство за правителството е да позволи свободно движение на капитали, което да не доведе до разпродажби на крони, което би увеличило дълга на страната в чужда валута и би подкопало икономическото ѝ възстановяване.

Чужди кредитори притежават исландски държавни облигации на обща стойност 7,2 млрд. долара, които попадат под действието на мерките за контрол, въведени от Исландия през 2008 г., за да защити икономиката си с БВП от 14 млрд. долара от отлив на капитали. Гунлаугсон бе казал също, че иска чуждестранните банки-кредиторки да приемат отписване на исландски дълг на стойност 461 млрд. крони, за да се избегне масираната им разпродажба в момента, в който контролът бъде отменен.

Обещанията на страната за справяне с неочакваните последици от капиталовите ограничения показва колко трудно е да се излезе от подобен режим, без икономиката да бъде изложена на риск, подчертават от Bloomberg.

През октомври 2008 г. Kaupthing Bank hf, Glitnir Bank hf и Landsbanki Islands hf фалираха по задължения от общо 85 млрд. долара, след като останаха без ликвидност, подкрепяща финансираните им с дълг разширения на дейността. Крахът им потопи икономиката на страната в най-тежката рецесия от 6 десетилетия, принуждавайки правителството до потърси спасителна помощ от Международния валутен фонд, за да може икономиката да продължи да функционира.

Засега контролът върху движението на капитали продължава да помага на Исландия да управлява дълга си чрез прецизно разпределяне на плащанията. Това означава, че по-големият риск от външно рефинансиране, което се налага от изплащането на две емисии дългосрочни облигации на Landsbankinn hf в размер на общо 296 млрд. крони, няма да дестабилизира икономиката.

„Изплащането на този дълг в момента е под капиталов контрол“, заяви Бенедиктсдотир. „Така че можем да използваме мерките за контрол върху капитала, за да управляваме отлива по тези плащания. По този начин сме в състояние да запазим едновременно финансова и валутна стабилност“, добави тя.

Вчера от исландската централна банка обявиха, че макар контролът да е все още нужен за защита на страната, неговият дългосрочен ефект носи риск от изкривяване на цените на активите.

„Продажбите на имотите на старите банки също представлява риск, който оценяваме като голям и предстоящ“, каза също Бенедиктсдотир. „Ние определено усещаме, че имаме нужда от някакво решение по отношение на този риск, преди да предприемем действия по премахването на мерките за контрол върху капитала“, обясни тя.

През октомври исландската централна банка остави без промяна за седми пореден месец основната си лихва, след като обузда инфлацията, намесвайки се на валутния пазар. През февруари от финансовата институция обявиха, че ще започнат да купуват крони, за да помогнат в борбата с повишаването на потребителските цени и да отнемат натиск от лихвените проценти.

Днес кроната поевтиня с 0,3% до 164,96 за евро, обезценявайки се до ниво, което не е достигано от 12 март.

Доходността по емитираните в долари исландски облигации за 1 млрд. долара с матуритет през 2022 г. нарасна до 5,71% през миналия месец, след като през март бе паднала до 3,81%. Кривата, отразяваща спреда между исландските държавни облигации и американските ценни книжа с аналогичен срок на погасяване, се извиси до 313 базисни пункта днес, след като бе формирала дъно от 210 базисни пункта на 28 май, сочат данни, събрани от Bloomberg.