Електронното здравеопазване в ЕС набира скорост

В последните години електронното здравеопазване в Европа започва да набира скорост – през 2013 година 60% от общопрактикуващите лекари са използвали инструменти за електронно здравеопазване, или с 50% повече спрямо 2007 година. Това се посочва в анализ на ЕК, базиран на две проучвания - сред болници за активно лечение и сред общопрактикуващи лекари в Европа.

Проучванията показват, че страните, които са начело при използване на електронно здравеопазване в болниците, са Дания (66%), Естония (63%), Швеция и Финландия (62% и в двете). Въпреки това електронните здравни услуги все още се използват предимно за традиционно записване и отчитане, а не за клинични цели - например за онлайн консултации. Едва 10% от общопрактикуващите лекари провеждат онлайн консултации. А само 9% от болниците в Европа предоставят онлайн достъп на пациентите до техните здравни досиета, при това в повечето случаи достъпът е частичен.

Що се отнася до цифровизирането на здравните досиета на пациентите на първо място е Холандия с 83,2%, на второ -Дания с 80,6%, а на трето - Великобритания с 80,5%.

При въвеждането на електронно здравеопазване болниците и общопрактикуващите лекари се сблъскват с много пречки - от липса на оперативна съвместимост до липса на регулаторна рамка и на средства. Въпреки това според заместник-председателят на Комисията Нели Крус начинът на мислене в сектора на здравеопазването трябва бързо да се промени.

„Фактът, че 60% от общопрактикуващите лекари използват електронно здравеопазване, показва, че сред лекарите има желание за това, но е време за истински ентусиазъм. И само 9% от болниците предоставят достъп на пациентите до техните собствени здравни досиета? Това не е за вярване! Искам правителствата, новаторите в областта на високите технологии, застрахователните компании, фармацевтичните компании и болниците да обединят усилията си и да създадат новаторска и икономически ефективна система за здравеопазване с повече контрол и прозрачност за пациентите.“

„С електронното здравеопазване могат да се подобрят грижите за пациентите и да се повиши ефективността на здравните системи. Проучванията показват, че някои държави членки се открояват по отношение на използването на електронни рецепти и електронни досиета в полза на пациентите и могат да послужат като пример за вдъхновение на останалите“, смята комисарят по въпросите на здравеопазването Тонио Борг.

На въпроса защо не използват електронни здравни услуги в по-голяма степен общопрактикуващите лекари посочват следните причини: липса на възнаграждение (79%), недостатъчни компютърни умения (72%), липса на оперативна съвместимост между системите (73%) и липса на регулаторна рамка относно поверителността и неприкосновеността на личния живот при комуникацията по електронната поща между лекари и пациенти (71%).

Инструментите за електронно здравеопазване включват: електронни здравни досиета, обмен на здравна информация, дистанционни здравни услуги и лични здравни досиета. Ако се използва целият им потенциал, може да се предоставя повече информация на пациентите и така те да бъдат по-активни по отношение на своето здраве, може да се подобри достъпът до медицински съвети и лечение и да се повиши ефективността на здравните системи, пише в анализа.

Обменът на здравна информация в ЕС

В ЕС 48% от болниците споделят по електронен път медицинска информация с външни общопрактикуващи лекари, а 70% от болниците в ЕС — с външни доставчици на здравни услуги. С най-добри показатели са Дания, Естония, Люксембург, Холандия и Швеция - 100% от болниците за активно лечение в тези страни извършват в някаква степен обмен на здравна информация.

Общопрактикуващите лекари в ограничена степен използват електронни рецепти и комуникират с пациенти по електронната поща (съответно 32% и 35%). На първите три места по отношение на използването на електронни рецепти са Естония (100%), Хърватия (99%) и Швеция (97%), а по отношение на комуникацията по електронната поща — Дания (100%), Естония (70%) и Италия (62%). По-малко от 8% от болниците в ЕС обменят по електронен път медицинска информация с доставчици на здравни услуги в други страни от ЕС.

Къде сме ние

До 2020 година ще се работи много по внедряване на електронното здравеопазване в изпълнение на трите основни цели, поставени от ЕС – за изграждане на здравна информационна система, електронни здравни карти и онлайн здравни услуги, увери в края на миналата година здравният министър Таня Андреева.

Министерството на здравеопазването работи за обединяване на спорадичните опити за въвеждане на електронни услуги в здравеопазването, които са правени в последните шест години, увери тя.

Досега по въвеждането на единна информационна здравна система са налице единствено частично разработени системи и регистри, но не и цялостна единна информационна система, която да функционира в услуга на пациента.

През 2007 година е приета национална стратегия за внедряване на електронното здравеопазване, но поради липсата на план за действие проектът е спрян. През 2011 година е направен опит за актуализиране на първата стратегия, през 2012 година проектът БАЗИС за електронни услуги е прекратен от Министерството на здравеопазването.

България ще се възползва от опита на Естония за внедряване на електронно здравеопазване, каза тогава Андреева. Тя уточни, че работещото електронно здравеопазване поставя в центъра пациента, така че ще се възприеме модел на единна система, която е ориентирана към потребителя, подобряване качеството на здравните услуги, постигане на по-пълна и достъпна медицинска информация за пациента.