Светът очаква Европа да се върне във верния коловоз

"Налице е единно признаване, че икономическото възстановяване е по-слабо от очакваното и все по-неравномерно в целия свят от напреднали и развиващи се икономики", заяви във Вашингтон президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги.

Властимащите обаче имат на разположение все по-малко средства за реакция. Големите икономики, които прибегнаха до фискални стимули след рецесията, сега са изправени пред дългови товари, които правят допълнителните правителствени разходи политически трудни. Готовността на обществото да поеме още съкращения пък също намаля след годините на бавен растеж и слабо създаване на нови работни места.

Има все по-малко широкообхватни опции на масата. По време на последния период на голяма финансова криза в еврозоната през 2012 г., например, европейците отговориха на спешната необходимост от спасяване на южните страни, а Драги направи "каквото е необходимо", за да запази еврото.

По време на срещите на МВФ през уикенда президентът на ЕЦБ остави отворена възможността за предприемане на по-нататъшни стъпки. Те включват изкупуване на държавни облигации, въпреки че подобен ход ще бъде дълбоко непопулярен в Германия, където възбужда опасения от инфлация. ЕЦБ "е готова наистина да направи всичко, което попада в рамките на мандата й", каза той.

Но той и другите централни банкери все още изразяват загриженост относно границите на своите правомощия.

Тезата бе потвърдена наскоро и от гуверньора на Индийската централна банка Рагурам Раджан, бивш главен икономист на МВФ.

"Централните банкери се опитват да направят твърде много", каза той по време на конференция, организирана от Института за международни финанси. "Трябва да кажем в някакъв момент, че това е всичко, което можем да направим и сега е ваш ред", коментира той.

"Реформи по време на рецесия – това е едно огромно предизвикателство", заяви същевременно италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан, чиято икономика се очаква да навлезе в третата си година на свиване през предстоящото дванадесетмесечие.

Властите в Китай, Индия, Бразилия и други развиващи се пазарни икономики също са разтревожени относно забавянето на растежа в сравнение с нивата преди кризата.

По думите на Джу Гуанджиао, заместник министър на финансите на Китай, слабият растеж на търговията в Европа представлява сериозна опасност за китайския износ. "Светът иска да види Европа обратно по пътя на силния растеж. Признаваме, че това ни носи трудности в момента", отбеляза той.

Въпреки проблемите на Стария континент консенсусът между водещите икономики продължава да изглежда далечен. Икономическият министър на Франция Еманюел Макрон изтъкна, че Европа се нуждае от "Нов курс" от 300 млрд. евро за стимулиране на притока на инвестиции и подпомагане на растежа. Той обеща да ускори изпълнението на фискалните реформи във втората най-голяма икономика в еврозоната, която продължава да изпитва проблеми.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле пък заяви, че Берлин ще се стреми да преориентира своя бюджет към инвестиции. Този процес обаче ще отнеме време.

Длъжностните лица трябва да решават текущи проблеми, "без да се връщат обратно към грешките, които създадоха кризата", предупреди той.