Петролен удар за европейските банки

Ако европейските банкери са се надявали да повлияят положително на финансовите пазари, докато се подготвят да представят отчетите си за първото тримесечие, може би е време да захвърлят всичките си подготвени изявления, коментира Bloomberg Gadfly.

Петролът отчете най-големия си спад от два месеца в понеделник, след като разговорите за добива между най-големите производители в света не успяха да доведат до сделка за ограничаване на добива. Добре е да си припомним, че надеждите за някакво споразумение помогнаха на петрола да се възстанови от 26 долара през февруари до над 42 долара миналата седмица.

Това възстановяване сега е под заплаха – а с него и всяка надежда, която европейските банки са имали, че ще отблъснат опасенията на инвеститорите по отношение на експозицията им към енергийната индустрия. Откъслечната информация, представяна от най-големите кредитори в региона, предполага, че експозицията възлиза на общо 200 млрд. долара през миналото тримесечие - доста по-голяма от тази на американските банки, възлизаща на 123 млрд. долара.

Това означава, че е малко вeроятно по-широко бързо нормализиране на финансовите пазари след трудно първо тримесечие, като вероятно предстоят загуби за хедж фондовете и още волатилност.

Европейските банки трябва да последват американските си конкуренти и да осигурят повече прозрачност по отношение на заемите си към индустрията.

Американските банки са заделили допълнителни резерви от над 1 млрд. долара за енергийни загуби през първото тримесечие. Някои компании са били по-агресивни от очакванията. Допълнителните резерви от 529 млн. долара на JPMorgan са повече от 500-те млн. долара, които кредиторът беше предвидил по-рано.

Разбира се, банките имат пълното право да твърдят, че загубите няма да са толкова лоши, ако мечите страхове за цена на петрола от 20 до 25 долара не се материализират.

Citigroup понижи прогнозите си за годишните си загуби по кредити до 1,4 млрд. долара, казвайки, че оценката се базира на цена на петрола от 30 долара. Тази сума ще бъде „малко по-малка“, ако петролът се задържи над 40 долара, заяви главният финансов директор на Citigroup Джон Гершпах пред инвеститори. Но със сегашна цена на петрола от 39 долара за барел, не е много логично да се показва упорит оптимизъм. Разликата в доверието ще се разшири само за европейските банки, които не са заявили ясно какво загуби предвиждат в бъдеще.

Засега компаниите казват, че експозициите им и потенциалните загуби са „управляеми“ и посочват, че по-евтиният петрол е добро нещо за повечето клиенти и компании.

Това е вярно, но само донякъде. Но е важно да не се забравя, че за големите банки, които се борят с пожари на няколко фронта – от съдебни дела до загуби от търговия с фиксиран доход и големи съкращения на разходите, инвеститорите не са особено търпеливи към нежелани изненади.

Нов пристъп от волатилност на цената на петрола ще има и сериозни последствия върху финансовия свят, засягайки всичко от хедж фондове, залагащи на възстановяване, до валути на развиващи се пазари. Фондовите пазари в Европа до голяма степен следват представянето на суровия петрол.