HSBC: Фискалните правила на ЕС трябва да важат и за твърде пестеливите страни

Дойде онова време от годината, в което се очаква Европейската комисия да публикува оценката си за това как страните членки изпълняват фискалните си задължения. Това всъщност трябва да стане до края на месеца, коментира Bloomberg.

Фискалните правила на Европейския съюз означават, че правителствата са изправени пред потенциални финансови наказания, ако не успеят да постигнат определени цели, например поддържането на дефицит под 3% от БВП. Този път обаче Европейската комисия се бори с капризна и разединена политическа среда, затова вероятно ще "лае по-лошо отколкото ще хапе", коментира икономистът за Европа в HSBC Holding Фабио Балбони.

„Имайки предвид новите избори в Испания и възхода на евроскептичните партии срещу строгите икономии в еврозоната, законодателите ще бъдат по-внимателни към възможните политически последици от прилагането на правилата твърде строго“, пише Балбони. „Още малко икономии, предложени от правителствата, вероятно ще е достатъчно“.

Комисията вероятно ще препоръча мерки за засилване на фискалните позиции на Италия, Португалия, Франция и Белгия, добавя икономистът.

Балбони отбелязва, че Комисията е резервирана към налагането на санкции срещу страните, които не са постигнали целите си. По-големият проблем, казва той, е, че тя не желае да обсъди и обратната страна на тази монета и да смъмри страните, които поддържат държавните си портфейли прекалено стегнати.

„Макар че има смисъл да се ограничат публичните разходи на тези страни, проблемът е, че няма правила и санкции срещу тези, които са се насочили в другата посока, т.е. те не харчат достатъчно. Германия е очевидният пример за това“, пише Балбони.

„Затова асиметрията на фискалните правила, управляващи еврозоната, упражнява дефлационни сили върху паричния съюз и глобалната икономика“, допълва той.

Най-голямата икономика на Европа пести твърде много. Това не е мнение само на бившия председател на Фед Бен Бернанке или икономистите на Credit Suisse, но до този извод се стига и с оглед на препоръчителните нива на ЕС за съотношението дълг спрямо БВП на страните.

Прекомерният излишък по текущата смета в еврозоната „отразява липсата на местното търсене – и най-вече липсата на инвестиции, което от своя страна ще направи по-трудно за ЕЦБ постигането на целевата инфлация от малко под 2%“, пише Балбони.

Междувременно, ако някои страни не успеят да постигнат целите си за намаляване на дефицита, растежът в еврозоната ще бъде по-скоро около 1% вместо отчетените 1,5% за 2015 г., оценява икономистът.