През седемте години финансова криза Димитри Цамопулос е изгубил поне половината клиенти на преди процъфтяващата си компания, консултираща в данъчната сфера. Но през последните няколко месеца активността отново скача. Причината обаче не е, че гръцката икономика най-накрая се възстановява, а че пропада още по-дълбоко в бездната, коментира Лиз Алдерман за New York Times.
Докато гръцкото правителство все повече увеличава данъците, за да спази изискванията за икономии, над 21 хил. самостоятелно заети лица и малки компании са спрели работа през последните два месеца, като много търсят помощ от консултантски фирми като тази на Цамопулос, за да оправят счетоводството си. Много от тях обаче всъщност не слагат край на бизнеса си.
„Повечето хора ще продължат да работят“, казва Цамопулос. „Но сега те ще го правят на черния пазар. Те казват, че се нуждаят от някакъв начин да оцелеят“.
Гърция е кризата, която така и не свършва в Европейския съюз (ЕС). С планираните нови напрегнати преговори с кредиторите през тази седмица страната се бори да се възстанови от най-дългия спад в еврозоната. Политиките за ограничаване на бюджета и реформите, изисквани от кредиторите, не са подкрепили много растежа, оставяйки Гърция дори по-зависима от трите международни спасителни заема, които е получила от 2010 г. насам.
Малко проблеми са толкова дълбоко заложени или трудни за преодоляване от сивата икономика, която явно се разраства отново, докато новите мерки за икономии карат гърците да не обявяват официално бизнеса си. Черният пазар на Гърция се оценява на между 20% и 25% от брутния вътрешен продукт, като все повече хора са спрели да отчитат печалбата си, за да избегнат плащането на данъците, които по някои оценки са нараснали до 70% от брутния доход на лицата.
Към миналия месец неплатените данъци в Гърция са нараснали до 95 млрд. евро спрямо 76 млрд. евро преди две години. По-голямата част от тях се смятат за несъбираеми.
Елиминирането на сивата икономика е приоритет за кредиторите на Гърция, и то в момент, в който спорят с Атина по последния ѝ спасителен заем на стойност 86 млрд. евро. Гърция целеше да постигне сделка с кредиторите до понеделник, когато европейските финансови министри се срещат в Брюксел, за да оценят дали Атина е направила достатъчно, за да реформира икономиката си – и да се пребори с укриването на данъци – и да отключи средствата по заема.
Към това уравнение трябва да се добави и застоят между Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС за това колко икономии са нужни. МВФ иска европейските кредитори да намалят гигантския дълг на Гърция – сега на ниво от 180% от икономическото производство, предупреждавайки, че в противен случай ще излезе извън контрол.
Междувременно юридическите и физическите лица се борят да оцелеят в икономика, която страда от унищожителния шок през 2015 г., когато министър-председателят Алексис Ципрас наложи капиталов контрол и доведе Гърция до ръба на излизане от еврозоната. Въпреки слабото възстановяване икономиката се сви отново през четвъртото тримесечие, карайки много гърци да презират обещанията за растеж на Ципрас, чиято популярност се срина.
Съществен елемент от плана за възстановяване на Гърция е събирането на повече данъци от население, което от дълго време укрива плащането им. Бе създадена независима данъчна власт и бяха наети одитори, за да помогнат да се съберат с около 5 млрд. евро повече приходи от очакваното през миналата година. Юридическите и физическите лица обаче казват, че сега могат да заделят по-малко за данъци, които постоянно растат, и намират все повече стимули да избягват плащането им.
Безработицата остава на равнище около 23%, а за някои хора сивата икономика е спасително въже. Други смятат, че това е начин да не позволят на правителство, на което нямат доверие, да сложи парите им в черна дупка – националния дълг.
Електроинженери, водопроводчици, фризьори, журналисти, компютърни консултанти и редица други самонаети поемат върху плещите си срива. Преди дни Янис, млад дизайнер на телевизионни продукции, застава на опашката пред държавната служба, за да смени регистрацията си на консултант. Ако не го направи, казва той, доходите, които прибира вкъщи, ще бъдат само 30% от спечеленото.
„Сякаш те принуждават да станеш незаконен“, казва Янис, който подобно на много други отказва да даде пълното си име от страх да не предизвика данъчните власти. „Разбира се, че работя на черния пазар. Трябва някак да свързвам двата края“.
Янис казва, че е регистрирал и компания в България заради корпоративния данък от 10%, за да може да продължи да издава фактори за работата си като фрийлансър. Десетки хиляди гърци регистрират компании в България, Кипър, Люксембург и други страни с ниски данъци, за да избегнат по-високите данъчни сметки у дома. Това означава по-малки приходи за хазната в Гърция, създавайки несправедлива конкуренция за предприемачите, плащащи данъци, които потенциално могат да играят по-голяма роля в съживяването на икономиката на Гърция.
28-годишният Периклис Ладас отваря малка компания през 2014 г., за да продава и инсталира оборудване за безопасност и противопожарни системи. Въпреки кризата бизнесът на фирмата нараства бързо. Скоро обаче Ладас се изправя пред конкуренти от сивата икономика, които предлагат на клиентите по-ниски цени.
Когато наддава за договор за противопожарно обезопасяване на нова сграда, друга компания предлага да работи на черно на половината от неговите такси. Ладас печели поръчката, защото предлага гаранции, за разлика от конкурента си. Но е трябвало да занижи цената, ограничавайки приходите, които е искал да вложи в бизнеса си. Губи още печалба, когато клиентите купуват оборудването му и наемат нерегистрирани електроинженери за инсталирането.
Приходите му постоянно намаляват. Когато отваря бизнеса си, той задържа около 60% от печалбата след данъците. Днес делът е около 30%, след като данъците са увеличени от правителството, за да задоволят целите за намаляване на бюджета и приходите, наложени от кредиторите.
„Тези, които играят по правилата, са тези, които биват наказани“, завършва Ладас.


Две земетресения в България за 20 минути
На 36 почина актрисата Хейдън Пенетиър, бивша на Владимир Кличко
Минималната заплата отново раздели работодатели и синдикати
Йотова: Българският трибагреник отново е на световния връх в художествената гимнастика
Димитър Николов представя подготовката на Бургас за „Евровизия 2027“
Тръмп свива ученията с Южна Корея заради липсата на подкрепа за войната с Иран
Петролът поскъпва на фона на напрежението в Ливан и риска за Ормуз
Израел удари Ливан, САЩ подготвят нови санкции срещу Иран
Образованието в ерата на изкуствения интелект: Учителят вече има нова роля
Как трябва да изглеждат централните банки на 21 век?
Най-здравите и най-чупливите автомобили на 12 години
Индустрията не вярва в край на ДВГ през 2040 година
Tesla подготвя Roadster с ракетни двигатели на SpaceX
Първото серийно Ferrari Luce беше продадено за 40 млн. долара
13-те най-интересни класики от супертърга в Пебъл Бийч
МЗХ започва проверки за опазване на земеделските земи и горските територии
Нейнски: Външната политика на кабинета “Радев“ е без ясна стратегическа посока
Стилияна Николова: Още не мога да осъзная какво точно се случи
Бившата на Кличко - актрисата Хейдън Панетиър, почина едва на 36 години
Сушата вади на показ Константиновия мост край Гиген
преди 9 години Подписвали са, но от кредитите пенсионери, служители и т.н. са живяли на стандарт доста по висок от заслуженото! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години И от къв зор...щот фамилиите Папандреу , Караманлис и Мицотакис са подписвали кредит върху кредит...?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да си намалят на половина пенсиите и няма да им се налага да вдигат данъците отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Или прецакваш системата или тя тебе ...средно положение няма да има , натам отиват нещата... отговор Сигнализирай за неуместен коментар