Швеция затяга мерките срещу нелегалните имигранти

Но тези нагласи изглежда се променят, като според изследване от тази година на Гьотеборгския университет 52 процента са за това да се приемат по-малко бежанци, а на обратното становище са 24 процента. Преди две години тези два дяла бяха съответно 40 процента за редуциране на приема и 37 процента против подобна мярка.

Шведската социалдемократическа работническа партия, първа политическа сила на всички избори от 1917 г. и по-голям коалиционен партньор в сегашната управляваща коалиция със Зелените, беше принудена да търси баланс между традиционните си леви постановки и необходимостта от прилагане на законите за имиграцията.

Въпреки политическата подкрепа за затягането на режима в тази област полицията среща трудности да извършва депортациите. Между януари и април тя е извела от страната по-малко от 600 души, което е с една трета по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Някои от задържаните бяха освобождавани, защото нямаше къде да бъдат настанявани, а други не можеха да бъдат депортирани, защото нямаха паспорти, за да докажат страната си на произход, или защото родните им страни отказваха да ги приемат.

Властите никога не обявяват точния брой на лицата в центровете за задържане, като единствено са съобщавали, че в тях има 360 легла за такива хора и че депортацията обикновено трае до три седмици. Правителството разпореди на Агенцията по миграцията да добави още 100 легла.

Тази година бюджетът на полицията беше увеличен с 800 милиона шведски крони (95 млн. долара) именно за изпълнение на тези мерки, но според служители от ръководния й състав това не е достатъчно.

През 2016 г. са извършени около 1100 необявени проверки на различни обекти, което е почти три пъти повече в сравнение с 2015 г., като са установени 232 нелегални имигранти. Очаква се през 2017 г. тези числа да набъбнат още с оглед на увеличаващия се размах на акциите. Нелегални имигранти биват задържани и при проверки по големи обекти от транспортната инфраструктура, в автомобили, както и след извършване на престъпления. Депортираните са само малка част от общо 20 000 кандидати за убежище, които през миналата година са напуснали Швеция.

"Съумяхме значително да увеличим броя на хората, напускащи територията на Швеция. Но ние се вслушваме в полицията и направихме възможно да се заделят още ресурси и да има увеличаване на правомощията", заяви в интервю Юхансон, добавяйки: "Ще е необходимо още по-голямо увеличение".

Разширените правомощия на полицията, включващи например право да се проверяват обекти, без да е налице конкретно подозрение, ще влязат в сила от догодина, като също така са предвидени по-високи глоби за наемане на незаконни имигранти.

Самите имигранти са обезпокоени. Когато полицията изненадващо нахлула в пицарията в Южно Малмьо, където през май работел Ехсанула Каджфар, 38-годишен афганистански бежанец, той си помислил, че търсели "терористи или наркодилъри".

Изненадал се, когато му сложили белезници и го накарали да седне на задната седалка на полицейска кола, докато през това време данъчни инспектори извършвали обстойна проверка на счетоводните книги на заведението.

Трийсет и седем годишният никарагуанец Уго Едуардо Сомариба Куинтеро заяви, че го задържали по погрешка при голямата акция в Стокхолм през май, тъй като властите се били объркали, и го пуснали. Архивите на Агенцията по миграцията потвърждават това.

"Загубих обаче своята работа - компанията, за която работех, беше отстранена от този строителен обект (поради нередности, свързани с документите на работниците). Сега си търся работа, но не мога да си намеря", каза той през сълзи пред Ройтерс, добавяйки: "Преди имаше много толерантно отношение към мигрантите. Сега законите са по-строги".

Мухамад, 22-годишен афганистанец, отказал да съобщи фамилията си, се укрива в Малмьо от три години, след като молбата му за убежище била отхвърлена.

Тази година се е местил три пъти и никога не е оставал на едно и също място за повече от три месеца. Всичките му вещи са събрани в куфар и две найлонови торби, в случай че се наложи бързо да си тръгне.

За изхранването си Мухамад разчита на помощите, раздавани в местна църква, както и на останала храна в ресторанти и магазини за плодове и зеленчуци.

Избягва центъра на града, когато има засилено полицейско присъствие, и получава помощ от други имигранти и доброволци, които работят за правата на кандидатите за убежище. Предупреждават се един друг за полицейски проверки и акции чрез есемеси.

"При последната акция на полицията за търсене на имигранти приятелят ми не беше излизал навън 15-20 дни", каза Мухамад. "Аз обаче не мога да стоя вкъщи толкова време, прекалено потискащо е."

/БТА/