Британският митнически модел за безпроблемна търговия с ЕС - мисията невъзможна?

На доковете на Саутхемптън, водещо британско пристанище за търговия със страни извън Европейския съюз, всичко изглежда тече безпроблемно. Това е модел, който бизнес лидерите се надяват, че ще работи добре и с Европа след Brexit, но в същото време се страхуват, че това няма да се случи, коментира Ройтерс.

В момента Великобритания няма митническа граница с ЕС, но вероятно ще наложи такава, когато напусне блока през март 2019 г. Ако Лондон и Брюксел не успеят да сключат търговска сделка, всяка страна ще започне да налага мита върху вноса на стоки от другата.

Малцина вярват, че сегашната система за търговия извън ЕС може да бъде възпроизведена за европейските стоки без сътресения на морските пристанища, през които минава 95% от международния търговски трафик на Великобритания. Това означава, че желанието на индустрията за минимална допълнителна бюрокрация, закъснения и разходи след Brexit може и да не бъде изпълнено.

По оценки на правителството нова, актуализирана електронна митническа система, която би трябвало да бъде въведена два месеца преди Brexit, ще трябва да обработва 255 млн. митнически декларации годишно спрямо 55 млн. днес.

ЕС е най-големият търговски партньор на Великобритания, формирайки 44% от износа и 53% от вноса през 2017 г.

Около 180 хил. компании, които в момента оперират само в рамките на ЕС, ще трябва за пръв път да подадат митнически декларации след Brexit. Според проучване на Institute for Government тези декларации може да означават общи разходи за сумата от 4 до 9 млрд. долара.

„Разходите ще се прехвърлят и накрая това ще се отрази на потребителите и цените в магазините“, казва Гай Платън, главен изпълнителен директор на UK Chamber of Shipping.

Правителството предложи две опции за митническа сделка с ЕС след Brexit: “силно опростена“ система, използваща технологии за създаване на възможно най-плавно работещата граница, и ново митническо партньорство, което ще премахне нуждата от митническа граница – споразумение, което ще бъде особено трудно за договаряне.

Първият вариант ще включва мерки като уведомления преди пристигане и регистрация на превозни средства, за да не се налага камионите да спират на границата, както и предварително одобрени „оторизирани икономически оператори“, които ще получават по-бързи разрешителни.

Предварителните одобрения може и да проработят за стоки, пътуващи със седмици по море, но кратките маршрути от континентална Европа означават, че ще има по-малко време за обработка на стоките, преди да пристигнат. Фериботите, които превозват камиони със стоки до Дувър – топ пристанището на Великобритания за търговия с ЕС, обикновено пътуват само 90 минути от Франция.

За веригите на доставки, при които някои елементи се доставят в момента, в който са нужни за производствения процес, дори кратко забавяне може да има сериозно влияние.

Проверките на място пък означават, че може да се наложи компаниите да започнат да използват складове, в случай че стоките им трябва да се инспектират, а това може да увеличи значително разходите за крайните продукти.

В същото време, за да се изгради инфраструктура и да се обучат компаниите на нова система означава, че постепенното въвеждане на новия режим ще бъде от съществено значение, за да се сведат до минимум сътресенията, казва Платън.

„Да стане всичко възможно през следващите 18 месеца, е почти невъзможно, затова трябва да има дълъг преходен период, който да позволи на бизнеса и веригите на доставки да се адаптират към новата реалност“, казва той.

„Ще бъде кошмар, ако нищо не бъде договорено, нищо не бъде направено и преминем през това прекъсване на 29 март, 2019 г.“.