Деофшоризация: И Путин сит, и Кипър доволен

Ултиматумът на Москва

Промяната бе съгласувана в спешен порядък след отправения към Никозия ултиматум от Москва - или предоговаряване на данъчните ставки, или едностранно денонсиране от Русия на споразумението. Затова приемането на руско-кипърския компромисен данъчен договор и запазването му дори при условия, които биха могли да намалят привлекателността на Кипър като данъчна юрисдикция за руските компании, е много по-добрият вариант от това да го видим „бракуван”, коментираха икономисти в Кипър. 

Сагата, завършила със спешното „изстрелване” на финансовия министър Константинос Петридис към руската столица и няколкочасови преговори в нея, започна още в началото на април. Тогава, в разгара на пандемията от коронавирус и струпалите се върху финансовото министерство проблеми как да осигури спешно необходимите средства за спасяване на хората и бизнеса, Кипър бе официално уведомен от Москва за исканите от нея промени. В условията на коронакризата преговорите вървяха бавно, като Никозия излезе със свои „насрещни” предложения, които бяха отхвърлени от другата страна.

Финансово-дипломатическата буря избухна на 3 август. Руското Министерство на финансите хвърли в шок политиците и деловите среди в Кипър, като с официално съобщение заяви, че поради неуспеха на преговорите започва процедура за денонсиране на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави, считано от същия ден, 3 август.

Нежеланието на малката средиземноморска държава за промяна на данъчните условия предизвика Москва за последващия й решителен ход, в резултат на който на Никозия спешно й се наложи да търси компромис, бе прочитът в руските медии на създалата се ситуация. 

Според кипърското финансово министерство става въпрос за недоразумение, преговорите все още са в ход, предложените дати за провеждането на следващия кръг са в края на август. В резултат на натиска от Русия обаче те бяха спешно изтеглени за 10 август, само седмица след предупреждението.

Затова и спасяването на данъчния договор – с промени, но все пак без да е денонсиран, се приема на острова като успех. Споразумението успокоява икономическите връзки между Русия и Кипър и възстановява бизнес отношенията между тях, коментира министър Константинос Петридис.

Никозия определено се чувства облекчена след постигнатата договореност, тъй като с нея бе предотвратен скъпоструващ разрив – в икономически и политически план, между двете страни.

За Кипър продължаването на споразумението е особено важно заради присъствието на руските капитали в страната и за да запази предимствата си като едно от най-популярните данъчни дестинации за тях. Със сравнително по-ниските си данъци и споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Москва, средиземноморската република от години привлича руските бизнесмени и компании, което ефективно стимулира местната икономика.

Парафираните промени в споразумението „заглушиха” и острите критики на опозицията, която след съобщението от 3 август развихри партийни битки срещу правителството на президента Никос Анастасиадис. Според на най-голямата опозиционна партия – лявата АКЕЛ, управляващото дясно правителство няма да може да защити споразумението с Русия, което е предложило много на кипърската икономика, тъй като е избрало да следва по-тесни връзки със САЩ и да обслужва техните геостратегически интереси в региона на Източното Средиземноморие. Исканията на Русия са „плащане на цената за едностранната и едномерна външна политика на управляващите, игнорираща традиционните приятели на Кипър”, заявиха от лявата партия.

Само че в случая операцията на Москва срещу Кипър е на принципа „нищо лично, само бизнес”.

По разпореждане на Путин

За промяна във фискалната политика на Русия и необходимостта от репатриране на руския капитал от чужбина, президентът Владимир Путин говори от години.

Ударът, който руската икономика понесе от коронавирусната пандемия и силното понижаване на цените на суровия петрол и природния газ - най-печелившия сектор в Русия, ускори изпълнението на програмата за деофшоризация и връщане на изнесените руски пари обратно у дома, за да се увеличат данъчните приходи.

На 25 март тази година президентът Путин обяви серия от антикризисни мерки, сред които бе и „отмяната на привилегированите данъчни ставки за тези, които изнасят своите доходи под формата на дивиденти в задгранични сметки”. Той посочи, че всички плащания на доходи от лихви и дивиденти, които напускат Русия и отиват в чужбина в офшорни юрисдикции, трябва да бъдат обложени с 15% данък, за да се предотврати изтичането на капитали. Новата мярка за данъчно облагане трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г.

За тази цел руският държавен глава разпореди преразглеждане на споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане с „транзитните” държави и с тези, които не се съгласят на промени, да се „скъсат” договореностите.

Кипър бе първи по ред за изпълнение на това президентско поръчение.

Островът е традиционна „територия” за руските холдинги. Затова за руската държава основният интерес в преразглеждането на споразумението е възможността тя достатъчно просто да събере допълнителни данъци при източника на изплащане в Русия, посочват руски икономисти, цитирани в деловото издание „Ведомости”.

Само от увеличаването на данъка върху дивидентите и ограничаването на финансовия поток от Русия към базирани в Кипър руски компании руският бюджет очаква да получи допълнително около 130 – 150 млрд. рубли годишно, прогнозира руското Министерство на финансите.