Деофшоризация: И Путин сит, и Кипър доволен

Руските пари на острова

По данни на Централната банка на Русия, цитирани в руски медии, две трети от всички инвестиции на руснаците зад граница се падат на Кипър. Позовавайки се на различни оценки, руското финансово министерство посочи, че през 2018 г. от Русия в Кипър са прехвърлени 1.4 трилиона рубли /14 млрд. евро/, а през 2019  г. -  над 1.9 трилиона рубли /21 млрд. евро/.

През миналата година Русия е вложила в Кипър над 14.5 млрд. долара, а е получила 8.1 млрд. долара преки инвестиции, показват още данни на Централната банка на Русия. Кипърските инвестиции в Русия обаче са основно руски. Около 75% от капиталовите потоци през островната държава са така или иначе свързани с руската икономика, т.е. те се въртят в кръг, и затова Русия не е готова да се откаже от своето право на данъчно облагане, посочват руски експерти на страниците на „Ведомости”.

Ще напуснат ли руснаците Кипър след промените в данъчното споразумение, е въпросът, който отново зазвуча на острова. „Мантрата”, че руснаците и техните пари се изтеглят, се повтаря неведнъж през последните години в страната.  

Факт е, че руските капитали бяха сериозно ударени от тежката финансова криза на острова през 2013 г., когато и срещу тях бе приложено безпрецедентното „подстригване” на негарантираните депозити, за да се спаси банковата система. Към септември 2012 г. по данни на агенция Moody's само руските компании /без частни вложители/ са държали в кипърските банки около 19 млрд. долара. Преди кризата от 2013 г. руските пари в двете най-тежко пострадали от нея банки – Банката на Кипър и Лаики Банк, са били не по-малко от 8 млрд. евро. В края на 2013 г. според данните на Централната банка общите депозити на руснаците са достигали близо 12 млрд. евро.

Втори удар руските капитали понесоха през 2018 г., когато Никозия под засилен международен натиск втвърди мерките срещу прането на пари. По искане на финансовото министерство на САЩ Централната банка на Кипър значително усложни процедурите за откриване и поддържане на банкови сметки на офшорни компании като част от борбата с мръсните пари. Тя задължи търговските банки да избягват бизнеса с т. нар. компании-черупки /shell companies/ и „пощенски кутии“, а също така да закриват сметки на подозрителни клиенти и да отказват откриването на нови, които не отговарят на критериите. Сега компаниите трябва не само да разкрият получателя, но и да посочат източника на произход на средствата, а също така да водят реална бизнес дейност и да предоставят на банката отчетност за нея.

„Кампанията на Централната банка на Кипър за локализиране и затваряне на така наречените компании-черупки доведе до затваряне на десетки хиляди банкови сметки на руски клиенти в кипърски банки, докато някои големи руски компании вече са напуснали острова или обмислят да го направят“, коментира малко по-късно руският посланик в Кипър Станислав Осадчий.

В същото време руските власти настояват за информация от Кипър кой наистина се крие зад различни компании и смятат, че в някои случаи те не получават задоволителен отговор от Никозия.

Руските пари продължават да са „добре дошли” на острова чрез Кипърската инвестиционна програма, по-известна като „гражданство срещу инвестиции”. Русия е на първо място сред страните, чиито граждани кандидатстват за кипърски /т.е. европейски/ паспорт срещу вложени в Кипър минимум 2 млн. евро.

В контекста на натиска на ЕС и САЩ върху Кипър да засили борбата си с прането на пари, да скъса връзките си с руските капитали и да се дистанцира от руското влияние във финансовата сфера, бе и предсрочното погасяване с цели 2 години на „руския заем”.

В началото на септември миналата година Кипър направи последната вноска от 1.58 млрд. евро, с което изплати напълно заема си към Русия. Той бе в размер на 2.5 млрд. евро и бе взет от Москва през декември 2011 г. от правителството на тогавашния президент Димитрис Христофиас в опит да предотврати финансовия колапс на страната. През 2013 г. срокът за връщането му бе удължен до 2021 г.

В политически план предсрочното погасяване на заема означава, че „Кипър вече не зависи от друга държава” /Русия/, подчерта в официално изявление управляващата партия ДИСИ /„Демократичен сбор”/.

В добра компания

Разпоредената от президента Путин промяна във фискалната политика на Русия ще засегне всички страни, с които тя има споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, съобщиха от финансовото министерство в Москва.

В тази компания освен Кипър са още Малта, Люксембург, Нидерландия и Швейцария.

Постигането с Кипър на ново споразумение за избягване на двойното данъчно облагане показа, че Русия не възнамерява да се отказва от принципите, посочени от президента Владимир Путин, което е важно да се има предвид в бъдещите преговори с други страни, е коментарът-предупреждение на руски финанси в деловото издание „Ведомости”.

Правителството в Никозия се притесняваше от „нелоялна конкуренция” – от опасността Кипър да изпадне в неблагоприятно положение с промяната на данъчната ставка и руските капитали да изтекат от него към други държави-членки на Европейския съюз с по-либерален режим. Москва „успокои” тревогите му, като гарантира, че ще прилага еднакъв „модел”.

 „В рамките на следващия един месец ние планираме да завършим преговорите с Люксембург и Малта при същите условия като тези, които предложихме на Кипър”, заяви след преговорите миналата седмица заместник-министърът на финансите на Руската федерация Алексей Сазанов.

Министерството на финансите на Нидерландия също вече получи писмо от Руската федерация с предложение за изменение на действащото споразумение за данъчно облагане със същите условия за 15% данък като Кипър, Малта и Люксембург.

На следващия ден след постигнатата с Кипър договореност Русия обяви начало на процеса на преразглеждане на данъчното споразумение и с Швейцария.