Европа връща часовника, за да спаси авиокомпаниите

Виал, който е член на борда на Air France-KLM, също подчертава, че авиокомпаниите са важни стратегически „за Франция, както и за другите европейски страни“. „Трябва да вземете предвид, че през последната година около 15 авиокомпании са получили държавна капиталова подкрепа. Air France-KLM не е изключение“, казва той.

Анализаторите са съгласни, че има сериозен аргумент за разглеждането на националните авиопревозвачи като стратегически. „Да приемем, че някоя средно голяма компания от Франция иска да построи ново производствено предприятие в Братислава. Ще построи ли този завод в Братислава, ако не можеше да разчита на постоянни въздушни услуги до това място“, казва Даниел Роеска, анализатор в Bernstein.

Той вярва, че много авиокомпании не биха оцелели без държавна подкрепа. „Виждали сме като цяло държавите да инжектират пари, за да поддържат услуги и да помагат на тези компании да оцелеят. Ако правителствата не бяха направили това, щяхме да имаме поток от фалити“, смята той.

В Италия правителството национализира Alitalia през 2020 г., като планира да го възобнови чрез нова компания, наречена ITA. Въпреки че призна, че е „много натъжен“ от загубата на старата марка, италианският премиер Марио Драги се надява, че ITA в крайна сметка ще може да оцелее без обществена подкрепа. Преди Рим да обмисли план за излизане от компанията обаче, първо трябва да се пребори с Брюксел за условията за държавна помощ.

Във Франция и Германия пълната държавна собственост не е на дневен ред. Париж е категоричен, че няма да национализира Air France-KLM, обещавайки да намали инвестициите си в акции с течение на времето и с печалба, докато германското правителство заяви, че също се надява да направи малка печалба и да продаде дела си, когато авиокомпанията е готова.

Air France-KLM се очаква да се нуждае от допълнителни мерки за рекапитализация, вкл. и от нидерландската страна, докато акционерите на Lufthansa този месец одобриха бъдещо увеличение на капитала, за да помогнат за изплащане на част от държавната подкрепа.

Възстановяването на здравето на авиокомпаниите може да отнеме повече време от очакваното. Превозвачите ще имат белези от кризата в продължение на години, докато се борят да намалят задлъжнялостта си, за да се адаптират към по-малкия пазар. Цената ще бъде по-нисък растеж.

Превозвачите се сблъскват и с някои ограничения в замяна на държавната подкрепа, включително спазване на нови екологични стандарти. Във Франция министрите подкрепят законите за забрана на полети, ако има алтернативна опция за влак под два часа и 30 минути.

Подобни интервенции пораждат по-дълбоки опасения. Андрю Чарлтън, авиационен анализатор, ръководил приватизацията на австралийския превозвач Qantas през 90-те години, твърди, че е трудно за правителствата да поддържат граница между лоялната конкуренция и собствените си интереси. Притеснението е, че няма да имат връзка със света, но наистина едва ли много хора ще летят от Париж до Берлин например оттук нататък.