Трансграничните пътувания с влак в Европа продължават да са кошмарни

Разпокъсана Европа

Днес има 30 държави със собствени национални железопътни и билетни системи и системи за цени, както и дузина независими влакови оператори с техни собствени системи за продажба на билети. Да си купите трансгранично пътуване с влак може да бъде кошмар.

Няколко компании се опитаха да запълнят тази празнина на пазара, включително Raileurope и Trainline. Те обаче не са познати на потребителите в повечето страни и се свързват само с влакови оператори в някои западноевропейски страни.

Вместо това потребителите трябва да се обърнат към специализирани туристически агенции или запалени по пътуванията с влак да споделят най-добрите маршрути на свои собствени сайтове.

Правата на пътниците са загубени

Ако националните влакови компании не искат да отворят данните си, за да могат другите да сравняват и продават билети, не трябва ли те самите да предоставят тази услуга? Това също подлежи на обсъждане и засега такова се отхвърля от държавите.

В ревизирания регламент за правата на пътниците в железопътния транспорт ЕК предложи изискване „да се положат всички възможни усилия за предлагане на билети, включително за пътувания през граница и с повече от едно железопътно предприятие“. Преходните билети означават, че билет за влак например от Малмьо до Кьолн ще се счита за един билет, въпреки че има шведски, датски и немски влакови компании, които извършват различни етапи от пътуването.

Пътуването с влак на дълги разстояния в Европа често означава значителен икономически риск за пътника. Ако пътуването с влак се забави с един час, пътникът има право да си върне 25 процента от цената на билета, според правилата на ЕС. Ако закъснението обаче е по-малко от час, но означава пропускане на свързващия влак, управляван от друг оператор, пътникът не получава обезщетение.

Редица оператори в Западна Европа прилагат принципа, че пътниците, използващи свързващ влак в мрежата, могат да се качат на следващ влак. Това обаче не е обобщено право.

ЕП бетонира задължението за предоставяне на преходни билети, но Съветът на практика го разводни. Окончателната сделка означаваше, че влаковите компании трябва да предоставят само билети за своите изцяло притежавани дъщерни дружества. Според дипломат, присъствал на срещата на върха, на която е обсъждан този въпрос, „Германия, Франция и Испания се противопоставиха на предложеното безусловно задължение за предлагане на преходни билети“.

Големи бариери

Железопътните компании са национални по природа и история. Делът на трансграничните пътувания е малък; доходите идват основно от националния железопътен транспорт.

За много активисти обаче това национално мислене и нежелание на страните да си сътрудничат при издаването на билети и за правата на пътниците е основна причина, поради която трансгранични европейски железници няма.