Намаляването на зависимостта от руската енергия не е толкова нереалистично

Няма нищо реалистично за нашата глобална енергийна система, освен факта, че тя съществува, пише Лайъм Денинг за Bloomberg,

Съвременното общество зависи от дълги, сложни системи, които черпят от залежи от гориво, често разположени в нестабилни или негостоприемни части на света, и го пренасят през пустини, планини и морета, за да потекат от крановете навсякъде - дори в Антарктида. Електрическите мрежи в голяма част от света снабдяват надеждно не само гъстонаселените градове, но и отдалечени села и ферми, които никога не биха могли сами да оправдаят разходите за тези дълги линии. Все по-често използваме източници на електричество, които работят според повелята и времето на деня, а не според нашите изисквания. Ние също - обърнете внимание на това - разделяме атомите, за да правим неща като зареждане на нашите телефони.

На 3 март Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува план от 10 точки за намаляване на вноса на руски газ в Европа с една трета в рамките на една година. Тази сума е еквивалентна на цялото годишно потребление на Франция, втората по големина икономика в ЕС. Това би включвало комбинация от неща като наддаване за всеки свободен товар от втечнен природен газ (LNG), забавяне затварянето на атомни електроцентрали, компенсиращ фонд от 200 милиарда евро за по-бедните домакинства - финансиран от данък върху печалбите на производителите на електроенергия - и насърчаване на всички да намалят термостата си с 1 градус по Целзий.

Първата ми реакция беше от типа „да, да“. Правенето на почти всичко, свързано с енергията, в рамките на една година, е трудна задача. Освен това, може би съм белязан от спомените за американски политици, които заемаха гласовити позиции относно избора на... крушки с нажежаема жичка. Като вид, ние харесваме евтината енергия, мигновена и отвъд погледа и ума. Съществуват множество вектори на скептицизъм, с които да се атакува предложението на МАЕ, включително цената на тези оферти за LNG, корпоративната реакция срещу данъка за компенсиращия фонд и предизвикателството да се убедят няколкостотин милиона европейци да облекат пуловери на закрито или да инсталират сносна изолация.

Помислете обаче за алтернативата: да продължаваме да обвързваме съдбата на континента с капризите на режим, който сега разрушава парадигмата за сигурност, която запази мира в продължение на почти осем десетилетия. Приемете, че Кремъл може да заплаши с икономическа разруха, инвазия и дори ядрена война, ако исканията му не бъдат изпълнени, докато същевременно е финансиран отчасти от потенциалните си жертви. Това също не звучи особено реалистично; масовото регулиране на термостатите звучи като изгодна алтернатива в сравнение.

Но само в сравнение. Нищо от това не е лесно. Всички форми на енергия идват с компромиси и въпроси за това какво е постижимо при – и това е жизненоважната част – нашето преобладаващо разбиране за рисковете и ползите. Например, Европа разчиташе на СССР и неговите наследници за доставките на енергия в продължение на десетилетия, дори на фона на цялото напрежение през Студената война, защото силите, поддържащи двете страни свързани, се смятаха за по-силни от тези, които ги разделяха. Това просто беше реалността, колкото и невероятна да изглеждаше.