Председателят на Еврогрупата: Европа не е изправена пред нова дългова криза

Еврозоната е в добра позиция да излезе от волатилността на пазарите в последно време и икономиката ѝ ще нарасне тази и следващата година, прогнозира председателят на Еврогрупата и в същото време отхвърли твърденията, че валутният съюз е изправен пред криза като тази преди десет години, пише Financial Times.

Паскал Донахю, който е финансов министър на Ирландия, освен председател на групата на финансовите министри на страните от еврозоната, отбеляза, че обстоятелствата „са съвсем различни от кризисната обстановка, в която бяхме“, когато блокът беше обхванат от разпродажба на държавен дълг в началото на второто десетилетие от новия век.

Според Донахю сега еврозоната има „по-силна архитектура“ и по-дълбоки основи за общата ни валута“.

След последната дългова криза в региона ЕС засили банковите си регулации със създаването на паневропейски надзор и инфраструктура за борба с кризата чрез общ механизъм за разрешаване на проблеми при фалит на кредитори. Европейската централна банка (ЕЦБ) има нови инструменти за купуване на държавни облигации, а законотворците създадоха възстановителен фонд, подкрепен от общ дълг по време на коронавирусната пандемия.

„Всички сме убедени във възможностите си да преминем през случващите се промени“, каза Донахю.

Ускоряващата се инфлация и сриващото се доверие, произтичащи отчасти от нарушаването на доставките на енергия заради пълномащабното нашествие на Русия в Украйна, започнало през февруари, предизвикват опасения, че еврозоната се насочва към рязко забавяне на икономиката. В момент, когато ЕЦБ се присъединява към други централни банки във вдигането на лихвите, тези опасения се засилват. Доходността по италианските и испанските държавни ценни книжа достигна най-високите си нива от осем години насам миналата седмица, на фона на все по-големите пазарни сътресения.

Донахю говори преди председателят на ЕЦБ Кристин Лагард да отговори на въпроси от членове на Европейския парламент в понеделник заради противоречиви послания в последно време.

Лагард възприе твърд тон за инфлацията, след като управителният съвет на централната банка проведе среща в Амстердам на 9 юни, когато реши да прекрати осемгодишния цикъл на отрицателни лихви и големи покупки на облигации. Но миналата сряда ЕЦБ съобщи на извънредна среща, че ще ускори работата по нов „антифрагментационен инструмент“, за да предотврати диспропорционално повишаване на разходите по обслужване по заемите в по-слаби страни като Италия.

Германският финансов министър Кристиан Линднер заяви миналата седмица, че ЕЦБ е реагирала прекалено на разпродажбите на облигационните пазари. Линднер твърди, че еврозоната е „стабилна и силна“ и „няма нужда от притеснения“, че лихвите по заемите за някои страни ще растат по-бързо, отколкото за други.

Макар че страните членки ще трябва да се ангажират с надеждни планове за намаляване на публичния дълг и управление на инфлационния натиск – темпът на почакване на цените надмина 8%, Донахю настоя, че силният пазар на труда насочва към разширяване на икономиката.

Той изтъкна растежа на заетостта, както и подкрепата от програмата на ЕС за 800 млрд. долара NextGenerationEU, която според него ще подпомогне разширяването на икономиката на региона, дори ако очакванията за растежа бъдат намалени.

Наемането на служители е „много силен източник на инерция“, какъвто беше прилагането на възстановителните планове след COVID-19, отбеляза Донахю.

Очаква се икономиката на еврозоната да нарасне с 2,8% тази година и с 2,1% догодина, сочат прогнози на ЕЦБ от този месец. Но централната банка съобщи също, че неблагоприятен сценарий, при който Русия спира всички доставки на енергия за Европа ще доведе до свиване на икономиката на блока с 1,7% догодина.

Вероятността от подобен сценарий нараства, след като Москва намали драстично доставките на газ за Германия и Италия.

Европейските столици се опитват да постигнат деликатен баланс между подкрепата за пострадалите от инфлацията домакинства и намаляване на държавния дълг. Еврогрупата прави преход от препоръки към страните членки да възприемат умерено подкрепяща фискална позиция към неутрална политика с повече целенасочена помощ.

Поетият от правителствата дълг нарасна по време на пандемията, тъй като данъчните постъпления намаляха рязко, а разходите за здравеопазване и икономическите мерки набъбнаха.

„Началните позиции за страните членки относно нивата на дълга и на дефицита им сега са много, много различни, отколкото бяха преди да ни удари COVID“, отбеляза Донахю. „Ще продължим да се нуждаем от планове за внимателно намаляване на дълга. Плановете за постигането на тази цел трябва да бъдат надеждни. Те ще трябва да отразяват факта, че се намиране в инфлационна среда“, допълни той.

Прекомерните нива на дълг може „да допринасят за инфлационния натиск, който сега се опитваме да намалим. Това ще бъде тънък баланс“, отбеляза ирландският финансов министър.

Някои политици твърдят, че ЕС трябва да поеме повече общ дълг, за да подкрепи енергийния преход и други приоритети. Но Донахю настоя, че страните членки искат да се съсредоточат върху прилагането на съществуващи планове.

„Мащабът на договореното от нас е толкова голям, че ще ни е необходимо известно време, за да покажем, че той се изпълнява изцяло“, изтъкна Донахю.

В отговор на въпрос дали са необходими икономически условия за целенасочено изкупуване на облигации от ЕЦБ той отказа коментар, като заяви, че централната банка „ще свърши работата си независимо“.

„Приемаме, че действително има промени в пазарните условия, което е разбираемо, тъй като паричната политика се променя, за да отрази променящата се икономика“, отбеляза Донахю. Но има „единство относно целта да разполагаме с планове и стъпки за запазване на устойчивостта на еврото и на еврозоната“, добави той.