Може ли Европа да си позволи търговска война с Русия?

Знаем от повече от 100 години, че протекционизмът и търговските бариери са много лоши за икономиката. Това казва Хосук Лий-Макияма, търговски адвокат и директор на Европейския център за международна политическа икономика, цитиран от онлайн изданието EUObserver.com.

Има достатъчно доказателства, които го подкрепят. Тези съображения обаче не спряха Брюксел от ефективното водене на търговска война с Русия. Оттогава подкрепата за позицията на Европейския съюз (ЕС) започна да се разпада, след като националните лидери започнаха да броят загубите от това решение.

Унгарският премиер Виктор Орбан и словашкият му колега Роберт Фицо публично разкритикуваха санкциите на ЕС. Орбан отбелязва, че санкциите "причинят повече вреда на нас, отколкото на руснаците" и допълва, че в политиката това означава “сам да си простреляш крака”.

От своя страна, Полша отправи официално искане ЕС да даде казуса с руските санкции на Световната търговска организация (СТО).

Въпросът е дали Европа може всъщност да си позволи да води търговска война с Русия?

Според Лий-Макияма в икономически план това гарантира взаимно унищожение, както и че никоя страна не може да си позволи мерките да продължат повече от шест до девет месеца.

Още е трудно да се направи точна оценка за ефекта от санкциите върху икономиката. Служители от ЕС пък настояват, че земеделските производители могат да заменят загубения пазар в Русия с купувачи на друго място.

Има обаче все повече доказателства, че войната на санкции ще доведе до значителен пробив в колективния портфейл на Европа. ING например прогнозира, че забраната за внос на селскостопанска продукция в Русия може да струва на ЕС 6,7 млрд. евро, да свие производството с 6 на сто и да заличи 0,04% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Компанията подчертава, че изчисленията отразяват консервативната й оценка на икономическите щети, които могат да бъдат причинени от кризата в Украйна.

Несигурността определено подкопава икономическото доверие, особено в Германия, чиято експортно ориентирана икономика е зависима от Русия. Според института ZEW сривът в доверието е "вероятно свързан с продължаващото геополитическо напрежение в Украйна и другаде".

Данните на Евростат сочат, че икономиката на еврозоната се забавя чувствително, като от статистическия институт поясняват, че засега е трудно “да се вземе под внимание дали има някакви отрицателни странични ефекти, или има компенсиране от търсенето от други страни”.

ING също така смята, че санкциите могат да застрашат 130 000 работни места в момент, в който ЕС се опитва да намали високото ниво на безработица.

От началото на годината чуждестранните инвеститори са оттеглили около 60 млрд. евро от Русия. Икономиката на страната, която се разшири с 1,3% през миналата година, отново изпадна в стагнация и се очаква да не нарасне с повече от 0,5% през тази година.

Министърът на земеделието на Русия Николай Фьодоров заяви по националната телевизия в сряда (20 август), че санкциите ще струват "стотици милиарди рубли" заради допълнителните селскостопански субсидии.

Катастрофата още не е толкова видима, но това изказване подсказва, че санкциите на Запада са в ущърб на Москва и ще продължат да подкопават икономиката.

Заплахите от руска инвазия в Украйна обаче остават високи. Този фактор, съчетан с подкрепата на Путин на проруските бунтовници в Източна Украйна, не оставят друга алтернатива.

Както каза литовският външен министър Линас Линкевичиус, чиято страна има обща граница с Русия: "По-добре сам да се прострелям в крака, отколкото да допусна да бъда прострелян в главата".

Още за последствията от санкциите четете тук.