Босна и Херцеговина се изправя пред хуманитарна криза с мигранти

Липсата на дългосрочни решения отново създава хуманитарна криза по границите на Европейския съюз (ЕС).

Редица водещи правозащитни организации, включително Amnesty International, Jesuit Refugee Service Europe, Médecins du Monde Belgique и Refugee Rights Europe, призовават за незабавна помощ за справяне с настоящата извънредна ситуация с мигранти в Босна и Херцеговина, както и за трайни институционални решения на нуждите на хората, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Приблизително 2500 души, включително 900 жители на временния лагер Липа, остават без основен подслон в опасно студени условия в Босна и Херцеговина, тъй като властите не осигуряват подходящо настаняване на мигранти и търсещи убежище. Агенциите на ЕС продължават да подкрепят краткосрочни решения, посочва изданието.

„Настаняване е на разположение за някои хора, които в момента спят при ниски температури в Босна и Херцеговина. Липсва политическата воля това да се случи. Властите на всички нива трябва незабавно да осигурят подходящ подслон и помощ на нуждаещите се“, казва Ив Геди, директор на Службата за европейски институции на Amnesty International.

Помощ от ЕС

ЕС предостави над 88 млн. евро помощ на Босна и Херцеговина за укрепване на капацитета ѝ за управление на миграцията през последните три години. Въпреки това страната не е успяла да определи подходящи съоръжения за настаняване на мигранти и търсещи убежище, да поеме пълната отговорност за управлението на съществуващите съоръжения или да осигури минимално гарантирана подкрепа на заседналите в страната.

„Сега ЕС трябва да работи с властите в Босна и Херцеговина за намиране на системни, дългосрочни решения, които да отговорят на нуждите на хората на територията ѝ и да гарантират, че тази ситуация няма да се повтори отново през следващата зима“, каза Ив Геди.

„Отговорността на ЕС е ясна - настоящата хуманитарна криза също е следствие от политиката на ЕС за укрепване на границите, която остави хиляди хора в безизходица в периферията му или в съседни държави“, допълва Геди.

Опасен лагер

Голяма част от мигрантите в Босна и Херцеговина са настанени във временен, импровизиран лагер в Липа в Северозападна Босна, който беше затворен на 23 декември. По време на затварянето избухна пожар, който превърна района в необитаема пустош. Оттогава властите са поставили десетки отопляеми палатки, но още близо 400 души са в импровизирани заслони при обилен снеговалеж и ниски температури, които ще падат още.

„Без достъп до течаща вода, подходяща канализация или отопление и значителни рискове за здравето и безопасността на хората, Липа е неподходящо място за настаняване“, казва Геди.

Много хора, включително семейства с деца, продължават да търсят убежище в паркове, изоставени къщи и фабрики, както и гори близо до границата с Хърватия.

Предвидима криза

Настоящата хуманитарна криза беше предвидима и имаше възможност да бъде избегната, смята Геди.

В момента в Босна и Херцеговина има около 8 500 мигранти и търсещи убежище, като около 6 хил. от тях са настанени в центровете за приемане, управлявани от ООН. Някои от центровете, изградени със средства от ЕС, обаче не могат да се използват, защото местните власти възпрепятстват операторите.

Подобни съоръжения има и в други части на страната, но Съветът на министрите на Босна и Херцеговина и местните власти не постигнаха споразумение за използването им. Това прави невъзможно преместването на хора, които в момента спят на открито.

Сложната конституционна структура на Босна често води до размиване на отговорността, а политическата воля за координиране на реакцията при кризи или управление на въпроси със споделена отговорност е от съществено значение.

Всъщност от години Унско-санският кантон на границата на Босна и Херцеговина с Хърватия се справя сам с мнозинството хора, заседнали на територията на страната. Местната власт затова и въведе мерки, за да спре наплива на хора към областта.