Върви ли Китай по дефлационния път на Япония?

По-големият риск, за който предупреждават тя и други икономисти, е, че за да избегне социални вълнения Пекин отказва да свие кредита, вместо това насърчавайки банките да поддържат затруднените кредитополучатели на повърхността чрез рефинансиране на кредитите им, както направиха банките в Япония през 90-те, пречейки им да кредитират печеливши нови предприятия, които могат да съживят растежа.

Усилията на Пекин да смекчи икономическото забавяне предизвикват смесени отзиви. Обявеното миналата седмица от премиера Ли, намаляване на данъците за малкия бизнес и на администрацията за вносителите се разглежда като добре дошло преструктуриране, докато увеличаването на кредита за външната търговия и ускоряване на железопътните инвестиции изглеждат като вид спасяване.

По същия начин, някои икономисти видяха хода на централната банка този месец за отстраняване на пода на лихвените проценти по кредитите като положителна стъпка към оценяването на кредитите от страна на банките в съответствие с риска. Според други това бе отказ от регулация в японски стил - начин да се помогне на банките да рефинансират заеми за най-добрите си клиенти, така че да прехвърлят спестяванията към техните най-нуждаещи се кредитополучателите.

"Тъй като маржовете на печалба ще се намалят, банките ще се опитат да увеличат обема на кредитите чрез занижаване на кредитните стандарти", каза Ватару Такахаши, бивш служител на японската централна банка, който сега е професор в икономическия университет на Осака. "Това е историята на японските банки от края на 80-те."

Някои икономисти предупреждават срещу преувеличаването на приликите. "Сравнението на Китай с Япония от 90-те е може би малко прекалено", коментира Чанюн Рий, главен икономист на Азиатската банка за развитие в Манила.

По-слабото развитие в Китай, според Рий и други, е източник на силно търсене, каквото нямаше в Япония тогава. Бедните провинции от вътрешността на Китай не страдат от свръхкапацитет и няма да отнеме много време преди Китай да изпита нужда от инфраструктурните проекти, които сега може да изглеждат тромави

Стъпките на Китай да доведе повече хора в градовете представлява друг източник на растеж.

По-ниската степен на развитие обаче прави по-трудно да се овладеят слабият ръст на заетостта и стагниращите заплати. Урбанизацията пък вече може би не е толкова силен фактор, както беше доскоро: при повече от половината от населението вече в градовете, средната възраст в селските райони е около 40 години - не много подходяща за започване на нова кариера.

В крайна сметка, може би демографията поставя Китай на дефлационния път на Япония. Благодарение на своята политика за едно дете, населението в трудоспособна възраст на Китай вече намалява. Точно това се случи в Япония през 90-те, което доведе до по-ниско потребление и рязък спад на икономическия растеж.

Решението може да се намира - къде другаде - в Япония, където правителството се бори с дефлацията с агресивни нови политики за намаляване на разходите за финансиране чрез повишаване на държавното потребление и чрез премахване на пречките за растежа, въпреки че досега е успяло да се справи с малко от тях.

"Две неща са нужни за да се избегне дефлация след кредитен бум", посочва Aхя от Morgan Stanley. "Едното е добра фискална и монетарна реакция, а другото е структурни реформи."