Индексите в Азия не намериха единна посока след данните за китайската икономика

Водещите борсови индекси в Азиатско-Тихоокеанския регион останаха без единна посока в понеделник, докато инвеститорите осмисляха данните за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай през първото тримесечие на 2022 г., съобщи CNBC.

Измерителят Shanghai composite намаля с 0,49% до 3195,52 пункта, докато показателят Shenzhen component нарасна с 0,36% до 11 691,47 пункта.

Официалната статистика показа, че Китай неочаквано е постигнал силен икономически растеж от 4,8% през първото тримесечие на годината. За сравнение - през предходното тримесечие китайският БВП е нараснал с 4%, а прогнозите на икономистите за началото на 2022 г. бяха за повишение в размер на 4,6%.

Междувременно продажбите на дребно в страната са намалели с 3,5% на годушна база през март, което е отстъпление спрямо ръста от 6,7% за година, отчетен през първите два месеца на 2022 г. Спадът е по-голям от очакванията на икономистите за 2% понижение.

"Знаем, че голям двигател на уязвимостта на потреблението е политиката на Китай за нулев брой новозаразени", каза ръководителят по икономики и стратегии в Азия в Citi Global Markets Asia Джоанна Чуа.

Според нея властите в страната ще продължат да поддържат тази политика. "Това ще продължи да натежава на сектора на услугите и очевидно и на работните места, свързани с услугите, като ще навреди на потреблението", допълни Чуа.

Японският бенчмарк Nikkei 225 изтри над 1% от стойността си до 26 799,71 пункта, след като акциите на Fast Retailing поевтиняха с 1,25%. Индексът Topix намаля с 0,86% до 1880,08 пункта.

В понеделник гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода заяви, че рязкото поевтиняване на японската йена може да навреди на бизнес плановете на компаниите, но продължава да е добре дошло за икономиката.

Южнокорейският показател Kospi отбеляза спад от 0,11% до 2693,21 пункта.

Индексът на MSCI за акциите от Азиатско-Тихоокеанския регион извън Япония записа понижение от 0,72 на сто.

Инвеститорите в Азия все още осмислят и решението на Китайската народна банка от миналия петък.

Тогава тя изненадващо реши да остави основния си лихвен процент без промяна въпреки очакванията за повече стимули на фона на върлуващия омикрон вариант на коронавируса в страната. Едногодишната средносрочна лихва бе запазена на ниво от 2,85%.

Доларовият индекс бе на ниво от 100,623 пункта. Един щатски долар се разменяше срещу 126,54 японски йени, докато австралийският долар се обменяше срещу 0,7364 щатски долара.

Европейският суров петрол Брент поевтинява с 0,28% до 11,39 долара за барел. Цената на американския сорт West Texas Intermediate (WTI) намалява с под 1% до 106,65 долара за барел.