До 2018 г. 29-те най-големи банки на планетата трябва да наберат допълнителни 566 млрд. долара свеж капитал или да се разделят с активи за около 5,5 трлн. долара, за да посрещнат новите по-строги изисквания за капиталова адекватност, известни като Базел III, разкрива изследване на Fitch Ratings, цитирано от Financial Times.
Допълнителният капитал представлява 23% от този, с който банките са разполагали в края на 2011 г., или приблизително 3 пъти тяхната обща годишна печалба, се посочва в изследването.
Оценката на Fitch е първата, която цели да определи цялостния ефект от последните банкови регулации, включително допълнителните изисквания за „глобалните системно важни финансови институции“.
Според изследването въпросните банки все още изпитват затруднения да покрият новите изисквания.
Тъй като капиталовите стандарти се калкулират като съотношение на основния банков капитал към рисково претеглените активи, банките могат да посрещнат тези изисквания по 3 начина – като задържат печалбите си, като издадат нови акции или като свият балансите си. Според анализаторите повечето институции ще използват комбинация от трите метода.
Щатските банки ще са особено тежко засегнати от частта от реформите, която повишава относителните капиталови изисквания за извършване на рискови операции, докато европейските банки ще пострадат от по-строгите дефиниции за това, кои активи се приемат за основен капитал.
„Въпреки че необходимият нов капитал има сравнително еднаква тежест в различните региони, увеличението за щатските банки ще е малко по-рязко при рисково претеглените активи като се има предвид техният фокус на търговия“, посочва Джим Мос, анализатор на Fitch.
Оценката на Fitch идентифицира по-голям недостиг на капитал в сравнение с предишни изследвания, включително публикуваното от Банката за международни разплащания (BIS), според което 103-те най-големи световни банки трябва да наберат 486 млрд. евро, или приблизително 1,4 пъти общата им печалба.
Изследването на BIS обаче е базирано на данни от банковите баланси в края юни 2011 г., а не на балансите в края на годината. То не включва и допълнителните изисквания за капиталовата адекватност на системно важните институции, които са в диапазона 8-9,5% вместо 7%, както е за всички останали.
Ако банките решат да запълнят капиталовия недостиг единствено чрез акции, това би понижило възвръщаемостта на собствения им капитал (ROE) до 8,5% от средно 10,8% през последните 7 години.
„Един от начините банките да постигнат по-висок коефициент ROE, в светлината на по-строгите капиталови изисквания, е чрез рискови операции, които не са напълно регулирани от новите правила, включително чрез нови форми на регулаторен арбитраж“, казва Мартин Хенсен, директор в отдела за макро изследвания на агенцията.


Спипаха редица нарушители по пътищата из Варненско
Шофьорка прегази 80-годишна жена на пешеходна пътека във Варна
Млади лидери от цялата страна бяха във Варна на Национална младежка конференция
Първият детски турнир по плажен футбол се проведе във Варна
Намаляват местата за настаняване във Варненско
Великобритания залага на AI и дронове в плана си за финансиране на отбраната
Ще успеят ли ЕС и Китай да се разберат до октомври
Ерика Тай: Всички чакат новите мерки в Китай
Инфлацията във Франция неочаквано се забави до целта на ЕЦБ от 2%
Йената падна на 40-годишно дъно, ще има ли намеса
11 електрически минивана, които не правят компромис със лукса
Renault 4 E-Tech измина над 1600 км само на слънчева енергия
Xiaomi тества спортно купе с 2000 конски сили
Опасно за автомобилите гориво ще спасява Русия в кризата
Високите капаци на съвременните SUV са кошмарът на пешеходците
Скокът на фондовия пазар: Начало на нов възход или опасен балон?
В кадър: БАН удостои Йотова за приноса ѝ към българската духовност
Bad Religion искат българско кисело мляко преди Midalidare Rock
Асен Василев разкритикува Бюджет 2026 заради ръста на административните разходи
преди 14 години Когато казваш поговорки казвай ги до край. Та поговорките са " Управлението на огромна държава е като управлението на малка, всичко е въпрос на организация" същото и за другите поговорки, съответно изводите от тях нямат нищо общо с твоите изводи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Както е казал Сун-Дзъ - законите на управлението на държава на три морета ,са същите като тези за село с десет колиби .Армия от сто хиляди се командва като десет войника .Парите служат на хората ,а не хората служат на парите .Цялата ми тирада е в смисъл - не може с банкноти да станеш богат ,ако няма какво да си купиш с тях . Не може количество труд да заключиш в цветна хартийка без стойност в трезор и да чакаш управия ...Горко на неверниците ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години проба отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Кардинален проблем на банките е, че работят при условия на държавна грешка, която е особено важна причина за криза.При запазен държавен финансов недъг, колкото банките по-добре работят, толкова по-голяма стопанска криза се развива.Зависимостта е, заради НЕПРИГОДЕН за Незлатни пари начин на държавно финансово управление:(1) Развиват се диспропорции.(2) Колкото повече банките подпомагат стопанския живот и се създава по-голяма добавена стойност толкова повече се разрастват тези диспропорции.(3) Уголемените диспропорции създават трудности и криза.(4) Колкото по-големи са диспропорциите толкова по-силна е кризата.(5) При по-добра дейност на банките се реализира повишена добавена стойност, която завишава диспропорции.(6) Логично е, колкото диспропорциите са по-големи - толкова кризата е по-силна.Кръгооборотът на процеса доказва, при запазване на тази причина за криза, дори с неограничен професионализъм на банкерите е невъзможно полезно решение за спасение от криза. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Само след това да не почна нова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ясно, през 2018 год. ще свърши кризата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар