САЩ все още са изправени пред опасни нива на бюджетния дефицит

Мартин Фелдстейн, професор по икономика в Харвард и бивш председател на икономическия съвет при президента на САЩ Роналд Рейгън, разказва пред Project Syndicate защо САЩ все още са изправени пред опасните нива на своя бюджетен дефицит.

Това май е нещо, което американците не знаят, имайки предвид самодоволството, с което говорят за това във Вашингтон в момента. Спомняте си, че преди политиците го разглеждаха като сериозен проблем, но сега поставят правителственият дефицит на заден план.

Смяната на посоката е продиктувана от ревизираните наскоро прогнози за бюджетния дефицит от Бюджетната служба към Конгреса. Според проучването бюджетният дефицит на САЩ от 7% от БВП през 2012 г. ще спадне до 4% през 2013 г. Това се дължи както на съкращаването на държавните разходи за отбрана и програмите, които не са свързани с отбраната, но все пак поглъщат огромни средства от бюджета, така и на увеличените данъчни приходи в резултат на по-високите данъчни ставки по доходите, влезли в сила от края на 2012 г.

Още по-впечатляващи са прогнозите на Бюджетната служба, че бюджетният дефицит ще продължи да спада, като се очаква да достигне 2,1% от БВП през 2015 г., за да нарасне отново  стремително до 3,5% от БВП през 2023 г., която е и последната година, включена в анализа на Службата. Посоката на движение на дефицита предполага, че през следващите 10 години съотношението на държавния дълг към БВП ще запази сегашната си стойност от 75%.

За съжаление тези гръмки цифри няма как да бъдат пренесени в реалността. И наистина, дори и Бюджетната служба не вярва, че прогнозите й ще се сбъднат. Вместо това те представляват един „базов“ сценарий, които така или иначе се изисква от тях да представят. „Базовият бюджет“ на Службата предполага, че всички закони относно намаляването на дефицита ще останат непроменени. Пример за това е стар закон, според който плащанията за лекарите в правителствената програма Medicare ще бъдат рязко намалени през следващите години. Една промяна, чието приемане Конгресът отлага всяка година.

За да осигури по-голяма сигурност, Бюджетната служба представя и „алтернативен фискален сценарий“. В него такива малко вероятни ситуации тя изключва от прогнозата. Алтернативната прогноза загатва, че годишният бюджетен дефицит след 10 години ще бъде на ниво от 4,7% от БВП, а съотношението дълг/БВП – 83% с тенденция за увеличение. Тези стойности са базирани на оптимистичното допускане, че икономиката ще достигне нивата на пълна заетост с ниска инфлация и сравнително ниски нива на лихвените проценти. 

Властите и останалите привърженици на увеличаване на държавните разходи с цел постигането на икономически растеж игнорират алтернативния, но по-реалистичен сценарий на Бюджетната служба. Те подкрепят своята теза с аргумента, че дефицитът не е непосредствен проблем, позовавайки се на ниските лихвени проценти по дългосрочните държавни облигации с 2% доходност за 10-годишните и на отрицателния реален лихвен процент по инфлационно коригираните облигации (т. нар. TIPS).

Но все пак ниските лихви не отразяват настроенията на пазара. Вместо това те стоят в основата на факта, че Федералният резерв сега купува много повече дългосрочни ценни книжа, отколкото правителството емитира, за да финансира дупката в дефицита.