Има ли какво да научи САЩ от Европа в отношението си към жените?

Преди 60 години малобройна част от американските жени ставаше сутрин и се отправяше към работното си място. В следващите 40 години тенденцията рязко измени посоката си. А в последствие просто спря. "Изглежда, че ударихме на камък", казва пред СNN икономистът в Корнелския университет Франсин Блау, който е съавтор на книга на тази тематика със съпругата си Лорънс Кан, също икономист в Корнел.

През 1950 г. само 37% от жените на възраст 25-54 години са участвали в работната сила. Броят нарасна бързо, изкачвайки се до 74 на сто към 1990 г. Но след това напредъка спря.

Днес все още само 74% от жените са активни на американския трудов пазар. Показателят на практика е останал почти без промяна в последните 25 години, като по този признак Щатите остават далеч зад много от другите развити страни.

Както и през миналата година, САЩ са класирани на 27-мо място от общо 37 развити държави, участващи в изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за наблюдение на трудовите пазари по света.

Причините за това не са еднозначни. САЩ остават единствената голяма индустриализирана страна в света, която не предвижда някакъв вид платен отпуск за отглеждане на новородени. Според приетите през 1993 г. разпоредби, майките получават до 12 седмици неплатен отпуск.

Контрастът в това отношение с лидера на Европа – Германия, е абсолютен. Живущите в първата по сила икономика в еврозоната жени имат право на отпуск по майчинство на пълна заплата в продължение на 14 седмици, независимо от вида, големината и финансовото състояние на техния работодател. Във Франция, Испания, Холандия и Австрия срокът е 16 седмици. В страни като Канада, Обединеното кралство и Дания пък платеният отпуск по майчинство може да продължи една година.

В Швеция родителите имат право на най-малко 480 дни платен отпуск за отглеждане на дете, които могат да бъдат разделени между майката и бащата. Това е и една от причините 88% от шведските жени участват активно в работната сила.

27-годишната Maлин Линдал от Гьотеборг планира да се посвети на майчинството за година и половина, загърбвайки работата си като учител. Тя не е притеснена за кариерата си през този период. По закон училището е длъжно да запази работното ѝ място.

"За момента оставих работата си като учител настрани и ще се отдам на почивка и игри със сина си. Знам, че шведското законодателство е много добро. Не мога да си представя да съм у дома само за 12 седмици", отбеляза тя.

Повечето законодателства в Европа са насочени към подобряването на живота на родителите. Ниската раждаемост предизвиква страхове за бъдеща неустойчивост на системата за социално осигуряване. Все по-застаряващото население пък има отражение и върху икономическата обстановка на Стария континент.

Раждаемостта не е основен проблем в САЩ, поне засега. От началото на икономическата криза през 2007 г. раждания са намалели с по-малко от 8%.

"Някои от страните, които прилагат политики в посока подобрение на условията за семействата, определено успяха да увеличат раждаемостта. Това е и посоката, към която и ние трябва да се стреми", каза Хайди Хартман, икономист и председател на Института за дамски политически изследвания.

Хартман посочи, че бързо растящите разходи за грижи за деца и застоя в заплатите са още от причините, които карат много от американските жени да избират да не работят.

Между 1985 г. и 2011 г. средните разходи за грижи за деца след коригиране за инфлацията са се покачили със 70% за работещите майки. В същото време, заплатите едва са помръднали.

"Ние губим ценен ресурс от високо квалифицирани жени. Трябва да пробием тази бариера, за да стимулираме значително увеличаването на участието на женския пол в работните процеси", допълни още експертът.