Има ли рискове за България заради ТПТИ?

Старши анализаторът на Европейския съвет за външна политика Йозеф Янинг коментира етапа, до който са стигнали преговорите. „Едва през 2015 г. сме в ситуация, при която можем да преговаряме, защото въздухът се разчисти от прекомерни очаквания“, заяви той.

Той посочи, че около ТПТИ обикновено се хвърлят три твърдения, които постепенно се коригират: че ще е от огромна полза, че ще е стъпка в посока хиперглобализация и от него ще се възползва само големият бизнес, че ще е нещо като икономическо НАТО.

„Стратегическият императив за Европа е да приключи това споразумение. Всички тези твърдения бяха коригирани и сега се гледа по-реалистично, което допринася за едно по-широко обществено разбиране какво представлява Споразумението“, каза той.

Янинг коментира още: „Ще има икономически изгоди в целия ЕС. Няма да има Голям взрив, както очакват някои хора“. Той обаче посочи, че ползите няма да са еднакви за всички страни – например Германия и Великобритания ще спечелят повече от Франция или Полша.

„Намерението е да се свържат по-тясно двата най-развити пазара в индустриализирания свят. Няма да има политическа структура, насочена против трети страни. Пазарните аргументи ще бъдат най-силните политически аргументи в крайна сметка“, каза Янинг. Той допълни, че за Брюксел е важно да се предотврати провалът и да се постигне Споразумение, като се избегне рискът преговорите да се проточат и да се провалят. Но предстоящите президентски избори в САЩ неизбежно ще се отразят на преговорите.

По думите му в ТПТИ ЕК предлага модерен набор от решения за решаване на търговските спорове.

„Политическият консенсус в Европа се очертава следният – или ще имаме авангардно като режим споразумение, или няма да имаме нищо“, допълни Янинг.

Евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП) коментира, че вече има достатъчно публична информация и документи.

„Споразумението е шанс за ЕС и САЩ да наложат по-високи регулаторни стандарти за компаниите от други страни. ТПТИ не заплашва европейските стандарти, а ще помогне да ги запазим“, смята той.

Евродепутатът отчете, че има сериозна политическа съпротива срещу механизма за уреждане на спорове. Той обаче заяви, че България има от 1994 г. двустранно споразумение със САЩ, с което нямаме проблеми.

„Във всяка страна членка се спекулира със стрховете на гражданите, затова няма крайно решение на Европейския парламент, а само становища на отделни коимисии. Добивът на шистов газ в България няма да се решава от ТПТИ, това зависи от българското Народно събрание. Същото е положението с ГМО храните, които не могат да ни бъдат налагани от други страни. ТПТИ е важно за европейската икономика и работните места и дебатът трябва да е базиран на истината, а не на популизма“, каза Ковачев.

Вицепремиерът Меглена Кунева се обяви категорично „за“ Споразумението. „Знае се какви възможности за МСП и индустрията ще се отворят. Няма за какво да се притесняваме“, каза тя. Кунева беше категорична, че ръцете на отделни страни или на Европа не могат да бъдат извивани по въпросите за ГМО или шистовия газ.

„Ние искаме повече работни места и търговията да върви добре при спазването на определени стандарти. Защитата на потребителите от двете страни – върху това трябва да съсредоточим усилията си“, допълни Меглена Кунева. „Търговията ще се случи, въпросът е споразумението да я облекчи, а крайният езултат да е спокойствие и мир, което е особено важно за днешния свят“, каза тя.

Социалистът Кристиан Вигенин препоръча да бъде направен анализ на българското правителство за ефекта от Споразумението, какъвто към момента липсва.

„Не бива да подценяваме потенциалните ефекти върху българската икономика и МСП. Сега текат преговорите, ако ТПТИ бъде подписано, трябва да бъде ратифицирано от ЕП и националните парламенти. Съвсем доскоро ЕК не си беше направила труда да оцени как Споразумението ще се отрази върху отделните членки – сега виждаме, че има печелещи много и печелещи почти нищо“, заяви той.