Разочарованието около доклада за работните места удари щатските индекси

Американските борсови индекси приключиха последната сесия от седмицата на червена територия заради доклада за нови работни места, който не можа да оправдае очакванията на анализаторите, съобщава CNBC.

Друга основна тема, която накара инвеститорите да бъдат предпазливи, беше арестът на главния финансов директор на Huawei Мън Уанджоу в Канада по искане на САЩ. Това предизвика сериозни опасения за ново ескалиране на търговското напрежение между Вашингтон и Пекин, което беше потушено по време на срещата на американския президент Доналд Тръмп и китайския държавен глава Си Дзинпин в Буенос Айрес в неделя. 

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отметна 523,60 пункта от стойността си, като приключи сесията на ниво от 24 424,07 пункта.

Широкият измерител S&P 500 се понижи с 2,07%, или 55,92 пункта, до 2640,03 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite отчете понижение от 2,79 на сто, или 200,74 пункта, до 6987,52 пункта.

Акциите на технологичните компании отбелязаха сериозни понижения в стойността си. Книжата на Apple поевтиняха с 3 на сто.

Общо за цялата седмица трите основни индекса се понижиха с повече от 4%, показват данни, което отговаря на почти 800 пункта.

Американската икономика е добавила 155 хил. нови работни места през ноември. Тези данни не успяха да оправдаят очакванията на анализаторите, които очакваха цифрата да достигне 198 хил.

Ръстът при заплатите също не успя да надмине прогнозите.

сащ

На облигационните пазари доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се понижи до 2,854%, докато тази по 30-годишните облигации отбеляза ръст до 3,147%.

При валутните пазари доларовият индекс се понижи с 0,22 на сто до 96,59 пункта. Еврото прибави 0,31% към стойността си, като се разменяше за 1,1409 долара за евро. Британската лира поевтиня спрямо долара с 0,33 на сто до 1,274 долара за паунд.

На петролните пазари цената на международния бенчмарк Брент се повиши с 1,81 долара до 61,87 долара за барел, докато фючърсите върху американския лек суров петрол поскъпнаха с 1,12 долара до 52,61 долара за барел.

Страните от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници договориха по-голямо от очакваното съкращаване на добива на петрол. Държавите заедно ще свият производството с 1,2 млн. барела на ден – повече от обсъжданото по-рано намаление от 1 млн. барела дневно.

Според информация на един от делегатите в рамките на двудневната среща на страните членки на картела, която завърши днес във Виена, Русия също се е съгласила да участва.

До това развитие се стигна, след като по-рано Иран даде зелена светлина на организацията да намали добива. По информация на агенция Ройтерс свиването за страните от ОПЕК е с 0,8 млн. барела дневно, а останалите 0,4 млн. барела дневно са предвидени за държавите, които не са членки на картела.

Източници от руското енергийно министерство заявиха, че Москва е склонна да намали добива си с 200 000 барела дневно – повече от първоначалното предложение за свиване със 150 000 барела дневно.

На фона на тези събития цената на златото се повиши с 0,56 на сто до 1250,40 долара за тройунция.