Най-самотното поколение: Все повече американци остаряват сами

66-годишният пенсиониран инспектор в химически завод Дани Майнър прекарва повечето си дни сам в апартамента си в Туила, щата Юта, като компания му правят само повторенията на уестърна Gunsmoke и телефонът му, който рядко звъни, пише Wall Street Journal.

Напредналата възраст не предполага такава самота. Майнър се е женил пет пъти – три от браковете му завършили с развод, а две от съпругите му са починали. Сега краката му го болят и трудно пази равновесие, така че спрял да ходи на църква и да се среща с приятелите си. „Понякога изпадам в лека депресия“, признава Майнър.

Политиците се притесняват, че това ще натежи на федералния бюджет и ще подкопае здравето на бейби бумърите. Изследователи установиха, че самотата дава своето физическо отражение и е тясно свързана с преждевременната смърт подобно на пушенето на до 15 цигари дневно или консумирането на повее от шест алкохолни питиета на ден.

Самотата е по-опасна за дълголетието дори от наднорменото тегло и заседналия начин на живот. Наред с финансови проблеми като висок дълг и намаляващи пенсии, социални фактори като самотата са друга причина бумърите да очакват по-трудни години като пенсионери от предходните поколения.

Липсата на социални контакти при хората в напреднала възраст струва на държавната здравна застраховка Medicare 6,7 млрд. долара на година, главно разходи за старчески домове и болничен престой за хора, които нямат роднини, показа изследване от миналата година на Харвардския университет, Станфордския университет и компанията AARP.

Администрацията на Тръмп търси начини да разшири основаните на доверие партньорства, за да се бори с изолацията при възрастните хора, казва помощник-секретарят на САЩ по въпросите на остаряването Ланс Робъртсън. По-рано тази година британското правителство назначи първия си министър на самотата, който да се бори с проблема.

Бейби Бумърите ценяха индивидуалността, като цяло имаха по-малко деца и повече прекратени бракове в сравнение с предходните поколения. Повече от един на четирима бумъри е разведен или никога не е минавал под венчило, сочат статистически данни. Около един на всеки шестима живее сам.

По-малко приятели

69-годишната Карън Шнайдер от Източен Сан Хосе, щата Калифорния, преминала през горчива раздяла със съпруга си в средата на 90-те години на миналия век. Той я изоставил, като взел двете им дъщери и я оставил без покрив над главата. Нейни приятели й позволили да спи на кушетки или в гаража, докато едва свързвала двата края като гледачка на възрастни хора и посрещач на клиенти в Walmart. Понякога спяла в колата си.

С течение на времето подкрепата намаляла, тъй като хората напуснали града или починали, споделя Карън. Когато се озовала в болницата със сърдечен удар преди шест години, тя нямала на кого да се обади за помощ. „Когато човек остарее, няма толкова много приятели. Всичко се променя“, казва Шнайдер.

Сред хората, които е най-вероятно да останат без близки роднини, са жени с колежанско образование и хора с малко пари, казва Аштън Вердъри, доцент по социология и демография в университета в Пенсилвания. Повече възрастни жени, отколкото мъже са без роднини, тъй като жените живеят с близо пет години повече, до 81 години. През 2016 г. от американците на 50-годишна възраст 27% от жените са били вдовици или никога не са се омъжвали спрямо 16% от мъжете. Освен това по-малко жени живеят на семейни начала или имат връзка по-късно в живота си, показва изследване.

Преглед на 148 независими изследвания на самотата с участието на над 300 хил. души, осъществен от Джулиан Холт-Лънстад и колегите й от Brigham Young University, установил, че повече социални контакти намаляват с 50% риска от преждевременна смърт.

Проучванията показват, че хората, живеещи в изолация, са по-застрашени от депресия, намаляване на познавателните способности и деменция и че социалните контакти влияят на кръвното им налягане и функционирането на имунната им система, както и на редовното приемане на лекарства.

През 2017 г. броят на бейби бумърите, които са били разведени или никога не са се женили, са били повече от членовете на мълчаливото поколение на същата възраст през 2000 г.

В Бостън възрастни хора се обединили през 2002 г. и създали „село“, така че да могат да разчитат един на друг за домакинска работа или социални дейности. В цялата страна вече има около 350 подобни групи. Членовете им си помагат за посещения при лекар и се отдават на групови занимания като медитация или боулинг.

Организацията Meals on Wheels America, която доставя храна на 2,4 млн. възрастни американци на година, разширява услугите си. Повечето й клиенти живеят сами и се нуждаят от все по-голяма социална помощ. При един от пилотните проекти доброволци използват приложение, за да следят дали получилите храна граждани съобщават, че се чувстват откъснати от обществото. Тези хора са насочвани към здравен координатор.

„Ние сме единствените хора, които те виждат“, казва Ели Холандър, президент и главен изпълнителен директор на Meals on Wheels. „Това е проблем, който според мен се превръща в мълчалива епидемия“, допълва тя.

Могат ли да си позволят да се пенсионират?

Пенсионерът от Юта Дани Майнър се надявал да създаде сплотено семейство, когато се оженил на 21-годишна възраст. След 17 години заедно и четири осиновени деца двамата със съпругата му се разделили и отношенията му с децата се влошили. Единият от синовете му живее в Япония. Дъщеря му спряла да говори с него. Той рядко вижда другите си две деца.

Следващите му два брака се разпаднали след около три години. След това четвъртата му съпруга починала от свръхдоза лекарства. Животът му се подобрил, когато станал на 50 и се оженил за специалистка по човешки ресурси, която била по-голяма от него с пет години. Прекарвали повечето си вечери, като експериментирали с рецепти от Food Network и играели скрабъл.

Преди шест години съпругата му Карма Майнър починала, след като загубила битката с рак на яйчниците. Сега единственият роднина, когото Майнър вижда редовно, е брат му. Той се отбива веднъж на няколко седмици, за да го подстригва. Излиза главно, за да посещава болница VA в Солт Лейк Сити, за да му вливат кортизон в болните рамене и за прегледи заради емфизема и диабет.

Майнър потърсил другар в лицето на гледачка, която идва веднъж седмично, за да чисти и да проверява дали не е паднал, докато си взема душ. След като приключи с работата, двамата обикновено сядат, за да поговорят, да похапват сладки и да се смеят на снимки на внуците й на телефона й.

Тя престанала да идва през октомври, след като напуснала града. „Харесваше ми да говоря с нея. Осъзнаваш колко си самотен, чак когато видиш някого и поговориш с него“, споделя Майнър.