Лагард ще се нуждае от политическите си умения повече отвсякога

В еврозоната затруднението пред централната банка остава съвсем различно, тъй като политическият натиск върху ръководството е несъизмерим. Както демонстрира гласовитата опозиция в управителния съвет на ЕЦБ срещу септемврийското предложение на Драги за възобновяване на количественото облекчаване, някои политици на север остават силно критични към това, което смятат за прекалено разхлабената парична политика.

По същество това е израз на недоволство спрямо ЕЦБ заради предоставянето на хлабави монетарни условия на юга, вместо да се притискат държавите да предприемат структурни реформи.

Междувременно политиците на юг, особено в Италия, изглеждат много по-готови да подкрепят продължаването на облекчаването на политиката, поне в този момент. Извън конкретните политически мерки, мненията как да се преоформи и подобри паричният съюз - както и фискалния и банковия - са разделени както винаги в еврозоната, до голяма степен по оста север-юг.

Има много малък напредък в това отношение след доклада на четиримата президенти за бъдещето на паричния съюз през 2017 г. Това показва, че политиците в еврозоната все още не са напълно готови да се справят с потенциална следваща тежка криза. Това също така предполага, че политическите умения на бъдещия президент на ЕЦБ ще са необходими не само за постигане на консенсус относно ежедневните политически решения, но и за подпомагане на по-силния напредък в процеса на реформи.

Кристин Лагард се радва на силна подкрепа както от реформисткия френски президент, така и от центъра на германския политически спектър. Следователно тя е добре позиционирана, за да помогне за ограничаване на все още значителните различия във възгледите между двете групи от еврозоната по отношение на бъдещето на паричния съюз, ако не и на ЕС като цяло.

Междувременно нейното минало начело на МВФ като защитник на фискалната стабилност и отворените пазари би трябвало до известна степен да помогне за отблъскване или ограничаване на дестабилизиращите искания на протекционистките сили в страните-членки на ЕС.

Ключовият въпрос е дали Лагард ще успее да използва своите политически и дипломатически умения, за да придвижи исканията на предшественика си към правителствата да усилят използването на фискалната политика. Тя ще трябва да убеди държавите в Северна Европа, че политиката на лесни пари отчасти е следствие от техните строги фискални политики.

Успехът в посока промяна на този микс от политики би бил доказателство за значителната й политическа прозорливост - и ще помогне за запазването на паричния съюз. Това очевидно би било положително за европейските рискови активи и еврото.